Hebrews 8

Библия, синодално издание

from Bulgarian Bible Society
1 А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, (Heb 1:3; Heb 3:1; Heb 4:14; Heb 7:26)2 и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек. (Heb 10:21)3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе. (Eph 5:2)4 Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона5 и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“. (Ex 25:40; Ac 7:44; Col 2:17; Heb 10:1)6 А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания. (Heb 7:16; Heb 9:13)7 Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.8 Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – (Jer 31:31; Jer 32:37; Ro 11:27; Heb 10:16)9 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, – защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.10 Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. (Jer 24:7; Jer 32:38; Eze 11:20; Zec 8:8; 2Co 6:16)11 И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, (Isa 54:13; 1Jo 2:27)12 понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. (Jer 31:31; Heb 10:17)13 Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.