от Bulgarian Bible Society1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. (Кол 2:17)2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. (Лев 16:34)3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. (Мих 6:7; Евр 9:12)5Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. (1 Цар 15:22)7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“. (Пс 39:7; Йн 5:46)8Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,9сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. (Евр 9:28)11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; (Евр 9:9)12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, (Евр 1:3)13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. (Пс 2:8; Пс 109:1; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:16„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя: (Рим 11:27; Евр 8:8)17„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. (Ер 31:33)18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.19И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път, (Йн 10:9; Йн 14:6)20който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си, (Мт 27:51)21и като имаме велик Свещеник над Божия дом, (1 Тим 3:15)22нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода; (Лев 16:4; Ез 36:25; 2 Кор 7:1; Еф 5:26)23нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;24и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,25като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни. (2 Пет 3:8)26Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, (Евр 6:4)27а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. (Соф 1:18)28Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; Йн 8:17; 2 Кор 13:1)29колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?30Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. (Вт 32:35; Рим 12:19)31Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог! (Лк 12:5)32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. (Д А 21:11)35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. (Мт 5:12)36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;37защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“. (Ав 2:3; Рим 1:17; Гал 3:11)39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.