от Bulgarian Bible Society1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. (Д А 20:4; 2 Кор 11:23; Кол 4:10)3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. (Д А 24:23)4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон[1].15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт[2], свиха платната и тъй се носеха.18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. (Бит 39:5)25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. (Д А 28:1)27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко понататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. (Мт 10:30)35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;36тогава се ободриха всички, та ядоха и те;37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. (2 Кор 11:25)42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,44а другите да излязат – едни на дъски, а други на щогоде от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.