from Bulgarian Bible Society1Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:2честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,3а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.4Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;5те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; (Ac 22:3; Ac 23:6)6а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, (Ge 3:15; Ge 22:18; De 18:15; 2Sa 7:12; Ps 131:11; Isa 4:2; Isa 7:14; Jer 23:5; Jer 33:15; Eze 34:23; Eze 37:24; Mic 5:2)7което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.8Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?9Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;10това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; (Ac 8:3; Ac 9:1; Ac 22:4; 1Co 15:9; Ga 1:13; 1Ti 1:13)11и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.12С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,13посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. (Ac 22:6)14Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.15Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.16Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,17като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,18да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. (Isa 42:7; Isa 60:1; Lu 2:32; Joh 1:9; Eph 5:8; 1Pe 2:9)19Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,20но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. (Jer 18:8; Eze 33:14; Ac 9:20)21Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият. (Ac 21:30)22Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,23именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците. (Nu 21:9; Isa 53:2; Zec 12:10; Lu 24:27)24Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост. (1Co 1:23; 1Co 2:14)25А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.26Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът. (Joh 18:20)27Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.28Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.29А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови. (Ac 24:27)30Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях31и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.32И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.