Псалм 143 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

От Давида (против Голиата).

1 Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война, (2 Цар 22:35) 2 моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ. (2 Цар 22:47) 3 Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание? (Йов 7:17; Пс 8:5; Евр 2:6)

Йов 7:17Пс 8:5Евр 2:6

4 Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка. (Йов 8:9; Йов 14:2) 5 Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят; (2 Цар 22:10) 6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой; 7 простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни, (Пс 123:4) 8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа. 9 Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе, (Пс 32:2; Ис 5:1; Отк 5:9)

Пс 32:2Ис 5:1Отк 5:9

10 Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч. (Пр 21:31; 1 Мак 3:19) 11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата. 12 Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати. (Ез 24:25) 13 Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища; (Лк 12:16) 14 да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове. (Лк 14:19) 15 Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог! (Пс 32:11)