1-2Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:3и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.4Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.5Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си: (Пс 77:2; Мт 13:35)6„защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“7Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте: (Йов 36:18; Пс 51:9; Пр 11:4)8човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него: (1 Йн 3:16)9скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога, (Мт 16:26; Мк 8:37; 1 Пет 1:19)10щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.11Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други. (Пр 11:4; Екл 2:16; Екл 6:2)12Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.13Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват. (Екл 3:19)14Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.15Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище. (Ис 14:11; Отк 2:27)16Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме. (Пс 15:5)17Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:18защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му; (Йов 27:18)19макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш; (Вт 29:19)20той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.21Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват. (Екл 3:19; Лк 12:20)
1Chant, psaume des descendants de Koré.2L'Eternel est grand, il est l'objet de toutes les louanges dans la ville de notre Dieu, sur sa montagne sainte.3Elle est belle, la colline qui fait la joie de toute la terre, le mont Sion; du côté nord, c'est la ville du grand roi.4Dieu, dans ses palais, est connu comme une forteresse.5Les rois s'étaient ligués, ensemble ils se sont avancés.6Ils ont regardé, tout stupéfaits, saisis de peur ils ont pris la fuite.7Un tremblement s'est emparé d'eux sur place, comme la douleur s'empare d'une femme qui accouche.8Ils ont été chassés comme par le vent d'est qui brise les bateaux long-courriers.9Ce que nous avions entendu dire, nous l'avons vu dans la ville de l'Eternel, le maître de l'univers, dans la ville de notre Dieu: Dieu l'affermira pour toujours. – Pause.10O Dieu, nous pensons à ta bonté au milieu de ton temple.11Ton nom, ô Dieu, et ta louange retentissent jusqu'aux extrémités de la terre; ta main droite est pleine de justice.12Le mont Sion se réjouit, les villes de Juda sont dans l'allégresse, à cause de tes jugements.13Parcourez Sion, parcourez son enceinte, comptez ses tours,14observez son rempart, examinez ses palais, pour annoncer à la génération future:15«Voilà le Dieu qui est notre Dieu pour toujours et à perpétuité; il sera notre guide jusqu'à la mort.»