Притчи 20 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен. (Ис 28:7; Еф 5:18) 2 Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си. (Пр 19:12) 3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив. 4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо. 5 Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. (Пр 18:4) 6 Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? (Мт 6:2; Лк 18:8) 7 Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. (Вт 7:13) 8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло. 9 Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“? (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Йов 14:4; Пс 50:7; 1 Йн 1:8; Сир 7:5)

3 Цар 8:462 Лет 6:36Йов 14:4Пс 50:71 Йн 1:8Сир 7:5

10 Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа. (Пр 11:1) 11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му? 12 Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал. (Изх 4:11; Пс 93:5) 13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита. 14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се. 15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ. 16 Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. (Пр 27:13) 17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват. 18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война. 19 Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай. (Пр 11:13) 20 Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина. (Изх 21:17; Лев 20:9; Мт 15:4; Мк 7:10)

Изх 21:17Лев 20:9Мт 15:4Мк 7:10

21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле. 22 Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази. (Пр 17:13) 23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо. 24 Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си? (Пс 36:13) 25 Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва. (Д А 5:4) 26 Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото. (Пр 20:8) 27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето. 28 Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си. (Пр 16:12) 29 Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината. (Пр 16:31) 30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Le vin est moqueur, les boissons fortes sont bruyantes; s'en enivrer n'est pas sage. 2 La terreur qu'inspire le roi est pareille au rugissement d'un lion. L'irriter, c'est pécher contre soi-même. 3 C'est une gloire pour l'homme d'éviter les disputes, mais un fou s'y engage. 4 A cause du froid, le paresseux ne laboure pas; au moment de la moisson il voudrait récolter, mais il n'y a rien. 5 Les projets dans le cœur de l'homme sont des eaux profondes, mais l'homme intelligent sait y puiser. 6 Beaucoup proclament leur bonté, mais l'homme fidèle, qui le trouvera? 7 Le juste marche dans l'intégrité; heureux ses enfants après lui! 8 Le roi qui siège pour rendre la justice disperse tout mal par son regard. 9 Qui pourra dire: «J'ai purifié mon cœur, je suis pur de mon péché»? 10 Deux poids différents et deux mesures différentes font l'un et l'autre horreur à l'Eternel. 11 L'enfant se fait déjà connaître par sa manière d'agir: on devine si sa conduite sera pure et droite. 12 L'oreille qui entend et l'œil qui voit, c'est l'Eternel qui les a faits l'un et l'autre. 13 N'aime pas le sommeil! Tu risquerais de t'appauvrir. Garde les yeux ouverts et tu seras rassasié de pain. 14 «Mauvais! Mauvais!» affirme l'acheteur mais, une fois parti, il se félicite. 15 Il existe des objets en or et des perles en quantité, mais la parure vraiment précieuse, ce sont des lèvres qui transmettent la connaissance. 16 Quelqu'un s'est porté garant pour un étranger? Prends son habit! Il s'est engagé en faveur d'une inconnue? Exige de lui des gages! 17 Le pain du mensonge est doux à l'homme, mais plus tard sa bouche est comme remplie de gravier. 18 Les projets s'affermissent par le conseil: fais la guerre avec prudence. 19 Celui qui propage des calomnies dévoile des secrets. Ne fréquente pas l'homme trop bavard! 20 Si quelqu'un maudit son père et sa mère, sa lampe s'éteindra au milieu d'épaisses ténèbres. 21 Une possession trop vite acquise au départ n e sera pas bénie à la fin. 22 Ne dis pas: «Je rendrai le mal.» Compte sur l'Eternel, et il te sauvera. 23 Deux poids différents font horreur à l'Eternel, et la balance faussée n'est pas une bonne chose. 24 C'est l'Eternel qui dirige les pas de l'homme: que peut comprendre l'être humain à sa voie? 25 C'est un piège pour l'homme que de prendre à la légère un engagement envers Dieu et de ne réfléchir qu'après avoir fait des vœux. 26 Un roi sage disperse les méchants et fait passer les roues^[1] sur eux. 27 L'esprit de l'homme est une lampe de l'Eternel: il explore le plus profond de l'être. 28 La bonté et la vérité protègent le roi, et il soutient son trône par la bonté. 29 La force est la gloire des jeunes gens, et les cheveux blancs sont l'ornement des vieillards. 30 Les plaies d'une blessure sont un remède au mal, tout comme les coups pour les profondeurs de l'être.