Притчи 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. (Вт 25:13) 2 Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3 Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4 Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. (Пр 10:2; Ез 7:19; Соф 1:18; Сир 5:10)

Пр 10:2Ез 7:19Соф 1:18Сир 5:10

5 Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6 Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. (Прем 5:15) 7 Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8 Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. (Пс 33:20) 9 Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10 Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. (Пр 28:12) 11 С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. (Бит 18:32; Сир 16:5) 12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи. 13 Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата. (Пр 20:19; Сир 27:17) 14 Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува. (Пр 15:22; Прем 6:25)

Пр 15:22Прем 6:25

15 Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност. 16 Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотии), а трудолюбивите придобиват богатство. 17 Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си. 18 Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска. (Гал 6:8) 19 Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. 20 Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. (Пс 5:7; Пс 118:1) 21 Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. (Пр 16:5) 22 Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но – безразсъдна. 23 Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. (Пс 111:10) 24 Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. (2 Кор 9:6) 25 Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той сак; ще бъде напоен. 26 Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава – върху главата му благословение. 27 Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. 28 Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. (Йов 31:25; Мт 19:23; 1 Тим 6:17)

Йов 31:25Мт 19:231 Тим 6:17

29 Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. 30 Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. (Пр 3:18) 31 Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника. (1 Пет 4:18)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 La balance faussée fait horreur à l'Eternel, mais un poids exact lui est agréable. 2 Quand vient l'orgueil, vient aussi le mépris, mais la sagesse est avec les humbles. 3 L'intégrité des hommes droits est leur guide, mais les tromperies des traîtres causent leur ruine. 4 Le jour de la colère, la richesse ne sert à rien: c'est la justice qui délivre de la mort. 5 La justice de l'homme intègre rend sa voie droite, mais le méchant tombe par sa méchanceté. 6 La justice des hommes droits les délivre, mais les traîtres sont prisonniers de leur avidité. 7 A la mort du méchant, son attente meurt avec lui; c'est en pure perte qu'il plaçait son espoir dans les richesses. 8 Le juste est délivré de la détresse et le méchant y prend sa place. 9 Par sa bouche, l'impie perd son prochain, tandis que les justes sont délivrés par leur connaissance. 10 Quand les justes sont heureux, la ville est dans la joie, et quand les méchants disparaissent, on pousse des cris d'allégresse. 11 La ville prospère grâce à la bénédiction des hommes droits, mais elle est démolie par la bouche des méchants. 12 Celui qui méprise son prochain manque de bon sens, mais l'homme qui a de l'intelligence se tait. 13 Celui qui propage des calomnies dévoile des secrets, tandis que l'homme digne de confiance les garde. 14 En l'absence de directives, le peuple tombe; le salut réside dans un grand nombre de conseillers. 15 Celui qui se porte garant pour autrui se retrouvera en mauvaise posture, mais celui qui déteste les engagements est en sécurité. 16 Une femme qui a de la grâce obtient la gloire, et les hommes violents la richesse. 17 L'homme bon se fait du bien à lui-même, mais l'homme cruel provoque son propre trouble. 18 Le méchant réalise un gain trompeur, mais semer la justice procure un vrai salaire. 19 Ainsi, la justice conduit à la vie, mais celui qui poursuit le mal trouve la mort. 20 Ceux dont le cœur est perverti font horreur à l'Eternel, mais les hommes intègres dans leur conduite lui sont agréables. 21 C'est certain, le méchant ne restera pas impuni, tandis que la descendance des justes sera sauvée. 22 Un anneau d'or au groin d'un porc, voilà ce qu'est une femme belle mais dépourvue de discernement. 23 Tout ce que désirent les justes, c'est le bien; ce que peuvent attendre les méchants, c'est la colère. 24 L'un, qui donne avec largesse, devient encore plus riche; l'autre, qui épargne à l'excès, ne fait que s'appauvrir. 25 L'âme généreuse sera comblée, celui qui arrose sera lui-même arrosé. 26 Le peuple maudit celui qui lui refuse le blé, mais la bénédiction repose sur la tête de celui qui le vend. 27 Celui qui recherche le bien s'attire la faveur, mais celui qui poursuit le mal en devient la victime. 28 Celui qui se confie dans ses richesses tombera, tandis que les justes verdiront comme le feuillage. 29 Celui qui trouble sa maison héritera du vent, et le fou sera l'esclave de l'homme sage. 30 Le fruit que porte le juste est un arbre de vie et le sage gagne des âmes. 31 Si le juste est rétribué sur la terre, d'autant plus le méchant et le pécheur!^[1] (1 Пет 4:18)