от Bulgarian Bible Society1В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ. (Ер 24:7)2Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.3Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение. (Лк 1:54; Йн 6:44; Йн 13:1)4Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите; (Пс 121:3; Ер 33:7)5пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях. (Ис 65:21)6Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: „ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог“. (Ис 2:3)7Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Накова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля! (Ис 2:2)8Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, – голямо множество ще се върне тука. (Вт 30:3)9Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден. (Изх 4:22; 2 Кор 6:18)10Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир – стадото си; (Ер 32:37; Ез 11:16)11защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него. (Лк 11:22)12И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват. (Ис 58:11)13Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб. (Пс 148:12; Ис 65:18; Йн 16:20)14И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ. (Ис 66:21)15Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма. (Мт 2:18)16Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си – от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя.17Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.18Слушам Ефрема да плаче: „Ти ме наказа – и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме – и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог. (П П 1:3; П Ер 5:21; Ос 10:11; Сир 17:21)19Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“. (Рим 2:4)20Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ. (Рим 9:16)21Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.22Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа. (Ис 43:19; 2 Кор 5:17; Отк 21:5)23Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: „Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!“ (Ер 29:14; Ер 30:3; Ер 32:44; Лк 1:54)24И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.25Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа. (Ис 40:29; Мт 11:28; Евр 12:12)26След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.27Ето, идат дни, казва Господ, когато ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.28И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ. (Ер 24:6; Ер 32:42; Ер 45:4)29И тогава не ще казват вече: „бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха“, (Ез 18:2)30но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.31Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – (Евр 8:8)32не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.33Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. (Ер 24:7; Евр 8:10)34И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня. (Ис 54:13; Ер 33:8; Мих 7:18; Йн 6:45; Д А 10:43; Евр 8:11)35Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му.36Ако тия наредби престанат да действуват пред Мене, казва Господ, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги. (Бит 1:16; Пс 135:8)37Тъй казва Господ: ако може да се измери небето нагоре, и основите земни – да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ. (Ер 33:20)38Ето, настъпват дни, казва Господ, когато градът ще бъде възстановен, за слава на Господа, от кулата на Анамеила до Ъгълни порти, (2 Лет 26:9; Неем 3:1; Зах 14:10)39и земемерската връв ще отиде по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат.40И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе довека. (4 Цар 11:16; Неем 3:28)
Еремия 31
Segond 21
от Société Biblique de Genève1A ce moment-là, déclare l'Eternel, je serai le Dieu de toutes les familles d'Israël, et eux, ils seront mon peuple.2Voici ce que dit l'Eternel: Il a trouvé grâce dans le désert, le peuple des rescapés de l'épée. Israël marche vers son lieu de repos.3De loin, l'Eternel s'est montré à moi: «Je t'aime d'un amour éternel, c'est pourquoi je te conserve ma bonté.»4Je te rétablirai encore et tu seras rétablie, jeune fille d'Israël! Tu resplendiras encore avec tes tambourins et tu te mêleras aux danses de ceux qui manifestent leur joie.5Tu planteras encore des vignes sur les montagnes de Samarie. Les planteurs accompliront leur tâche et profiteront de la récolte.6En effet, il y aura un jour où les gardes crieront dans la région montagneuse d'Ephraïm: «Levez-vous, montons à Sion vers l'Eternel, notre Dieu!»7car voici ce que dit l'Eternel: Poussez des cris de joie à propos de Jacob, éclatez d'allégresse avec la plus importante des nations! Faites retentir votre voix, chantez des louanges et dites: «Eternel, délivre ton peuple, ce qui reste d'Israël!»8Je vais les ramener du pays du nord, je les rassemblerai des extrémités de la terre. Parmi eux figureront l'aveugle et le boiteux, la femme enceinte et celle qui accouche. Ensemble ils forment une grande assemblée, ils reviennent ici.9Ils reviennent en pleurant, mais je les conduis au milieu de leurs supplications. Je les conduis vers des torrents d'eau par un chemin tout droit où ils ne trébucheront pas. En effet, je suis un père pour Israël et Ephraïm est mon premier-né.10Nations, écoutez la parole de l'Eternel et annoncez-la dans les îles lointaines! Dites: «Celui qui a dispersé Israël le rassemblera et le gardera comme un berger garde son troupeau.»11En effet, l'Eternel a libéré Jacob, il l'a racheté à celui qui était plus fort que lui.12Ils viendront et pousseront des cris de joie sur les hauteurs de Sion. Ils accourront vers les biens de l'Eternel: le blé, le vin nouveau, l'huile, le petit et le gros bétail. Leur vie sera pareille à un jardin arrosé et ils ne dépériront plus.13Alors les jeunes filles se réjouiront en dansant, les jeunes hommes et les vieillards se réjouiront ensemble. Je changerai leur deuil en joie et je les consolerai, je les rendrai joyeux après leurs chagrins.14Je gaverai les prêtres de graisse et mon peuple sera rassasié grâce à mes biens, déclare l'Eternel.15Voici ce que dit l'Eternel: On a entendu des cris à Rama, des lamentations et des pleurs amers: c'est Rachel qui pleure ses enfants et n'a pas voulu être consolée à propos de ses enfants, parce qu'ils ne sont plus là.[1] (Мт 2:18)16Voici ce que dit l'Eternel: Retiens tes pleurs ainsi que les larmes de tes yeux, car il y aura une compensation pour ta peine, déclare l'Eternel. Ils reviendront du pays de l'ennemi.17Il y a de l'espoir pour ton avenir, déclare l'Eternel: tes enfants reviendront dans leur territoire.18J'entends clairement Ephraïm se lamenter: «Tu m'as corrigé et je me suis laissé corriger, pareil à un jeune taureau qui n'a pas encore été dressé. Fais-moi revenir et je reviendrai, car tu es l'Eternel, mon Dieu.19Revenu à de meilleures intentions, je regrette mon attitude. Après avoir pris conscience de mon état, je me frappe la cuisse. Je suis honteux, rempli d'humiliation, car je dois porter le déshonneur de ma jeunesse.»20Ephraïm est-il donc pour moi un fils chéri, un enfant qui fait mon plaisir, pour que chaque fois que je parle contre lui son souvenir reste si fort en moi? C'est que je suis profondément bouleversé quand il est question de lui, je ressens beaucoup de compassion pour lui, déclare l'Eternel.21Dresse-toi des poteaux indicateurs, place des points de repère, prête attention à la route, au chemin que tu as suivi! Reviens, jeune fille d'Israël, reviens dans ces villes qui t'appartiennent!22Jusqu'à quand resteras-tu dans l'errance, fille rebelle? En effet, l'Eternel crée une chose nouvelle sur la terre: la femme tourne autour de l'homme.23Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: Quand j'aurai ramené leurs déportés, on dira encore ces paroles dans le pays de Juda et dans ses villes: «Que l'Eternel te bénisse, domaine de la justice, sainte montagne!»24Là s'installeront ensemble les habitants de Juda et de toutes ses villes, les cultivateurs et les nomades.25En effet, je désaltère celui qui est fatigué et je rassasie tous ceux qui dépérissent.26Là-dessus je me suis réveillé et j'ai ouvert les yeux. Mon sommeil m'avait fait du bien.27Voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où j'accorderai à la communauté d'Israël et à celle de Juda une foule d'hommes et de bêtes.28De même que j'ai veillé sur eux pour arracher, démolir, ruiner, détruire et faire du mal, de même je veillerai sur eux pour construire et pour planter, déclare l'Eternel.29Durant ces jours-là, on ne dira plus: «Ce sont les pères qui ont mangé des raisins verts, mais ce sont les enfants qui ont eu mal aux dents.»30Chacun mourra en raison de sa faute. Quand un homme mangera des raisins verts, il aura lui-même mal aux dents.31Voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où je conclurai avec la communauté d'Israël et la communauté de Juda une alliance nouvelle.32Elle ne sera pas comme l'alliance que j'ai conclue avec leurs ancêtres le jour où je les ai pris par la main pour les faire sortir d'Egypte. Eux, ils ont violé mon alliance, alors que moi, j'étais leur maître, déclare l'Eternel.33Mais voici l'alliance que je ferai avec la communauté d'Israël après ces jours-là, déclare l'Eternel: je mettrai ma loi à l'intérieur d'eux, je l'écrirai dans leur cœur, je serai leur Dieu et ils seront mon peuple.34Personne n'enseignera plus son prochain ni son frère en disant: «Vous devez connaître l'Eternel!» car tous me connaîtront, depuis le plus petit jusqu'au plus grand d'entre eux, déclare l'Eternel. En effet, je pardonnerai leur faute et je ne me souviendrai plus de leur péché.[2] (Евр 8:8; Евр 10:16)35Voici ce que dit l'Eternel, celui qui a donné le soleil comme lumière du jour, qui a donné comme règle à la lune et aux étoiles d'être des lumières dans la nuit, qui agite la mer et fait gronder ses vagues, lui dont le nom est l'Eternel, le maître de l'univers:36Il faudrait que ces lois s'interrompent devant moi, déclare l'Eternel, pour que la descendance d'Israël cesse aussi pour toujours d'exister en tant que nation devant moi.37Voici ce que dit l'Eternel: Il faudrait que le ciel, là-haut, puisse être mesuré, que les fondations de la terre, là-dessous, puissent être explorées, pour que moi je rejette toute la descendance d'Israël à cause de tout ce qu'ils ont fait, déclare l'Eternel.38Les jours viennent, déclare l'Eternel, où la ville sera reconstruite pour l'Eternel, depuis la tour de Hananeel jusqu'à la porte de l'angle.39En face d'elle, on tendra encore le ruban à mesurer jusqu'à la colline de Gareb, puis il tournera du côté de Goath.40Toute la vallée où sont déversés les cadavres et les cendres, toutes les cultures qui s'étendent jusqu'au torrent du Cédron, jusqu'à l'angle de la porte des chevaux à l'est, tout sera consacré à l'Eternel et ne sera plus jamais ni dévasté ni détruit.