2 Царе 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим. (1 Лет 19:8) 2 Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. (Мт 5:28; Сир 19:2) 3 Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия. (1 Лет 3:5) 4 Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си. (3 Цар 15:5) 5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм. 6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида. 7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната. 8 Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене. (Бит 18:4) 9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си. 10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си? 11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя. 12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта. 13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде. 14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия. 15 В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре. (2 Цар 12:9; 3 Цар 15:5) 16 Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже. 17 Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия. 18 Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката. 19 И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката 20 и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената? 21 Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря. (Съд 9:53) 22 Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?) 23 Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите; 24 тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия. (2 Цар 12:9) 25 Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи. 26 Уриевата жена чу, че мъж и Урия умрял, и плака за мъжа си. (Вт 34:8) 27 Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа. (Сир 22:11)

New International Reader’s Version

от Biblica

David and Bathsheba

1 It was spring. It was the time when kings go off to war. So David sent Joab out with the king’s special troops and the whole army of Israel. They destroyed the Ammonites. They marched to the city of Rabbah. They surrounded it and got ready to attack it. But David remained in Jerusalem. 2 One evening David got up from his bed. He walked around on the roof of his palace. From the roof he saw a woman taking a bath. She was very beautiful. 3 David sent a messenger to find out who she was. The messenger returned and said, ‘She is Bathsheba. She’s the daughter of Eliam. She’s the wife of Uriah. He’s a Hittite.’ 4 Then David sent messengers to get her. She came to him. And he slept with her. Then she went back home. All of that took place after she had already made herself ‘clean’ from her monthly period. 5 Later, Bathsheba found out she was pregnant. She sent a message to David. She said, ‘I’m pregnant.’ 6 So David sent a message to Joab. David said, ‘Send me Uriah, the Hittite.’ Joab sent him to David. 7 Uriah came to David. David asked him how Joab and the soldiers were doing. He also asked him how the war was going. 8 David said to Uriah, ‘Go home and enjoy some time with your wife.’ So Uriah left the palace. Then the king sent him a gift. 9 But Uriah didn’t go home. Instead, he slept at the entrance to the palace. He stayed there with all his master’s servants. 10 David was told, ‘Uriah didn’t go home.’ So he sent for Uriah. David said to him, ‘You have been away for a long time. Why didn’t you go home?’ 11 Uriah said to David, ‘The ark and the army of Israel and Judah are out there in tents. My commander Joab and your special troops are camped in the open country. How could I go to my house to eat and drink? How could I go there and sleep with my wife? I could never do a thing like that. And that’s just as sure as you are alive!’ 12 Then David said to him, ‘Stay here one more day. Tomorrow I’ll send you back to the battle.’ So Uriah remained in Jerusalem that day and the next. 13 David invited Uriah to eat and drink with him. David got him drunk. But Uriah still didn’t go home. In the evening he went out and slept on his mat. He stayed there among his master’s servants. 14 The next morning David wrote a letter to Joab. He sent it along with Uriah. 15 In it he wrote, ‘Put Uriah out in front. That’s where the fighting is the heaviest. Then pull your men back from him. When you do, the Ammonites will strike him down and kill him.’ 16 So Joab attacked the city. He put Uriah at a place where he knew the strongest enemy fighters were. 17 The troops came out of the city. They fought against Joab. Some of the men in David’s army were killed. Uriah, the Hittite, also died. 18 Joab sent David a full report of the battle. 19 He told the messenger, ‘Tell the king everything that happened in the battle. When you are finished, 20 his anger might explode. He might ask you, “Why did you go so close to the city to fight against it? Didn’t you know that the enemy soldiers would shoot arrows down from the wall? 21 Don’t you remember how Abimelek, the son of Jerub-Besheth, was killed? A woman dropped a large millstone on him from the wall. That’s how he died in Thebez. So why did you go so close to the wall?” If the king asks you that, tell him, “And your servant Uriah, the Hittite, is also dead.” ’ 22 The messenger started out for Jerusalem. When he arrived there, he told David everything Joab had sent him to say. 23 The messenger said to David, ‘The men in the city were more powerful than we were. They came out to fight against us in the open. But we drove them back to the entrance of the city gate. 24 Then those who were armed with bows shot arrows at us from the wall. Some of your special troops were killed. Your servant Uriah, the Hittite, is also dead.’ 25 David told the messenger, ‘Tell Joab, “Don’t get upset over what happened. Swords kill one person as well as another. So keep on attacking the city. Destroy it.” Tell that to Joab. It will cheer him up.’ 26 Uriah’s wife heard that her husband was dead. She mourned over him. 27 When her time of sadness was over, David brought her to his house. She became his wife. And she had a son by him. But the LORD wasn’t pleased with what David had done.