2 Царе 10

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 След няколко време умря амонитският цар, и вместо него се възцари син му Анон. (1 Лет 19:1)2 И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасовия син, за добрината, която ми стори баща му. И прати Давид слугите си да утешат Анона заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в Амонитската земя.3 Но амонитските князе казаха на господаря си Анона: нима мислиш, че Давид от уважение към баща ти е пратил при тебе утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да обгледат града и да изгледат в него всичко и сетне да го съсипят? (2 Цар 3:25; 1 Лет 19:3)4 И Анон хвана Давидовите слуги и всекиму от тях обръсна половината брада и подряза дрехите им наполовина, до кръста, и ги пусна. (Лев 19:27; 1 Лет 19:4)5 Когато обадиха това на Давида, той прати да ги пресрещнат, понеже бяха твърде много обезобразени. И царят заповяда да им кажат: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите и тогава се върнете.6 Видяха амонитците, че станаха омразни на Давида; и пратиха амонитците да наемат сирийци от Бет-Рехов и сирийци от Сува – двайсет хиляди пешаци, от (амаликитския) цар Мааха хиляда души и от Истов дванайсет хиляди души. (2 Цар 8:5; 1 Лет 19:6)7 Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска юнаци.8 Излязоха амонитците и се разположиха за битка при портите, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха се спряха отделно на полето.9 Като видя Иоав, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпреде и отзаде, избра войници измежду всичкия отбор израилтяни, и ги нареди против сирийци;10 а останалата част люде повери на брата си Авеса, за да ги нареди против амонитци. (1 Лет 19:11)11 И каза Иоав: ако сирийците почнат да ме надделяват, ти ше ми помогнеш; ако ли пък амонитците вземат да надделяват тебе, аз ще ти дойда на помощ;12 бъди мъжествен, и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, а Господ ще направи, каквото Му е угодно. (1 Цар 3:18; 1 Лет 19:13; Д А 21:14)13 И влезе Иоав и народът, що беше с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.14 Амонитци пък, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. И Иоав се върна от амонитци и дойде в Иерусалим.15 Сирийците, като видяха, че израилтяните ги поразиха, събраха се наедно. (1 Лет 19:16)16 И Адраазар прати, та повика сирийците, които бяха отвъд реката (Халамак), и те дойдоха до Елам; а Совак, Адраазаровият военачалник, ги предвождаше.17 Когато обадиха за това на Давида, той свика всички израилтяни, премина Иордан и стигна до Елам. Сирийци се наредиха против Давида и се удариха с него.18 Сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски олесници и четирийсет хиляди конници, порази и военачалника Совака, който и умря там. (1 Лет 19:18)19 Когато всички подвластни на Адраазара царе видяха, че израилтяните ги поразиха, сключиха с израилтяните мир и им се покориха. И сирийците се бояха вече да помагат на амонитци. (1 Лет 19:19)

2 Царе 10

New International Reader’s Version

от Biblica
1 The king of Ammon died. His son Hanun became the next king after him.2 David thought, ‘I’m going to be kind to Hanun. His father Nahash was kind to me.’ So David sent messengers to Hanun. He wanted them to tell Hanun how sad he was that Hanun’s father had died. David’s messengers went to the land of Ammon.3 The Ammonite commanders spoke to their master Hanun. They said, ‘David has sent messengers to tell you he is sad. They say he wants to honour your father. But the real reason they’ve come is to look the city over. They want to destroy it.’4 So Hanun grabbed David’s messengers. He shaved off half of each man’s beard. He cut their clothes off just below the waist and left them half naked. Then he sent them away.5 David was told about it. So he sent messengers to his men because they were filled with shame. King David said to them, ‘Stay at Jericho until your beards grow out again. Then come back here.’6 The Ammonites realised that what they had done had made David very angry with them. So they hired 20,000 Aramean soldiers who were on foot. The soldiers came from Beth Rehob and Zobah. The Ammonites also hired the king of Maakah and 1,000 men. And they hired 12,000 men from Tob.7 David heard about it. So he sent Joab out with the entire army of Israel’s fighting men.8 The Ammonites marched out. They took up their battle positions at the entrance of their city gate. The Arameans of Zobah and Rehob gathered their troops together in the open country. So did the men of Tob and Maakah.9 Joab saw that there were lines of soldiers in front of him and behind him. So he chose some of the best troops in Israel. He sent them to march out against the Arameans.10 He put the rest of the men under the command of his brother Abishai. Joab sent them to march out against the Ammonites.11 He said, ‘Suppose the Arameans are too strong for me. Then you must come and help me. But suppose the Ammonites are too strong for you. Then I’ll come and help you.12 Be strong. Let’s be brave as we fight for our people and the cities of our God. The LORD will do what he thinks is best.’13 Then Joab and the troops with him marched out to attack the Arameans. They ran away from him.14 The Ammonites realised that the Arameans were running away. So they ran away from Abishai. They went inside the city. After Joab had fought against the Ammonites, he went back to Jerusalem.15 The Arameans saw that they had been driven away by Israel. So they brought their troops together.16 Hadadezer had some Arameans brought from east of the River Euphrates. They went to Helam under the command of Shobak. He was the commander of Hadadezer’s army.17 David was told about it. So he gathered the whole army of Israel together. They went across the River Jordan to Helam. The Arameans lined up their soldiers to go to war against David. They began to fight against him.18 But then they ran away from Israel. David killed 700 of their chariot riders. He killed 40,000 of their soldiers who were on foot. He also struck down Shobak, the commander of their army. Shobak died there.19 All the kings who were under the rule of Hadadezer saw that Israel had won the battle over them. So they made a peace treaty with the Israelites. They were brought under Israel’s rule. After that, the Arameans were afraid to help the Ammonites anymore.