2 Коринтяни 1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия: 2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. (1 Кор 1:3) 3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, (Изх 34:6; 1 Пет 1:3) 4 Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! (Пс 33:20) 5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. (Кол 1:24) 6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим; 7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата. 8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. 9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, 10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15)

Рим 15:302 Кор 4:15

12 Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. (Д А 23:1; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)

Д А 23:12 Кор 2:172 Кор 4:22 Кор 7:14

13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете, 14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 15 И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, (1 Кор 4:19) 16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея. 17 Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? (Мт 5:37) 18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“. 19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“, 20 понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. (Чис 23:19) 21 А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; (1 Йн 2:20) 22 Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. (Рим 8:15; 2 Кор 5:5; Отк 2:17)

Рим 8:152 Кор 5:5Отк 2:17

23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 I, Paul, am writing this letter. I am an apostle of Christ Jesus just as God planned. Timothy our brother joins me in writing. We are sending this letter to you, the members of God’s church in Corinth. It is also for all God’s holy people everywhere in Achaia. 2 May God our Father and the Lord Jesus Christ give you grace and peace.

Praise to the God who gives comfort

3 Give praise to the God and Father of our Lord Jesus Christ! He is the Father who gives tender love. All comfort comes from him. 4 He comforts us in all our troubles. Now we can comfort others when they are in trouble. We ourselves receive comfort from God. 5 We share very much in the sufferings of Christ. So we also share very much in his comfort. 6 If we are having trouble, it is so that you will be comforted and renewed. If we are comforted, it is so that you will be comforted. Then you will be able to put up with the same suffering we have gone through. 7 Our hope for you remains firm. We know that you suffer just as we do. In the same way, God comforts you just as he comforts us. 8 Brothers and sisters, we want you to know about the hard times we had in Asia Minor. We were having a lot of trouble. It was far more than we could stand. We even thought we were going to die. 9 In fact, we felt as if we were under the sentence of death. But that happened so that we would not depend on ourselves but on God. He raises the dead to life. 10 God has saved us from deadly dangers. And he will continue to do it. We have put our hope in him. He will continue to save us. 11 You must help us by praying for us. Then many people will give thanks because of what will happen to us. They will thank God for his kindness to us in answer to the prayers of many.

Paul changes his plans

12 Here is what we take pride in. Our sense of what is right and wrong tells us how we have acted. We have lived with honour and godly honesty. We have depended on God’s grace and not on the world’s wisdom. We lived that way most of all when we were dealing with you. 13 We are writing only what you can read and understand. And here is what I hope. 14 Up to this point you have understood some of the things we have said. But now here is what I hope for when the Lord Jesus returns. I hope that your pride in us will be the same as our pride in you. When this happens, you will understand us completely. 15 Because I was sure of this, I wanted to visit you first. Here is how I thought you would be helped twice. 16 I planned to visit you on my way to Macedonia. I would have come back to you from there. Then you would have sent me on my way to Judea. 17 When I planned all this, was I ready to change my mind for no good reason? No. I don’t make my plans the way the world makes theirs. In the same breath the world says both, ‘Yes! Yes!’ and ‘No! No!’ 18 But just as sure as God is faithful, our message to you is not ‘Yes’ and ‘No’. 19 Silas, Timothy and I preached to you about the Son of God, Jesus Christ. Our message did not say ‘Yes’ and ‘No’ at the same time. The message of Christ has always been ‘Yes’. 20 God has made a great many promises. They are all ‘Yes’ because of what Christ has done. So through Christ we say ‘Amen’. We want God to receive glory. 21 He makes both us and you remain strong in the faith because we belong to Christ. He anointed us. 22 He put his Spirit in our hearts and marked us as his own. We can now be sure that he will give us everything he promised us. 23 I call God to be my witness. May he take my life if I’m lying. I wanted to spare you, so I didn’t return to Corinth. 24 Your faith is not under our control. You remain strong in your own faith. But we work together with you for your joy.