1 Царе 18 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си. (1 Цар 19:1; 1 Цар 20:17) 2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си. (1 Цар 19:1) 4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови. 6 Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали. (Пс 67:8) 7 И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди! (1 Цар 29:5; Сир 47:7) 8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство. 9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително. 10 И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие. (1 Цар 16:14; 1 Цар 19:9; 1 Цар 19:23)

1 Цар 16:141 Цар 19:91 Цар 19:23

11 И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него. (Евр 11:34) 12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи. 13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа. 14 Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него. (4 Цар 18:7) 15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него. 16 А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях. (1 Цар 8:20; 2 Цар 5:2) 17 И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него. (И Н 1:18; 1 Цар 25:28)

И Н 1:181 Цар 25:28

18 Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет? (2 Цар 7:18) 19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола. 20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно. 21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата. 22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя. 23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък. 24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид. 25 Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци. (2 Цар 3:14) 26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя. 27 Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола. (2 Цар 3:14) 28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида. 29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот. 30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.

New International Reader’s Version

от Biblica

Saul’s growing fear of David

1 David finished talking with Saul. After that, Jonathan and David became close friends. Jonathan loved David just as he loved himself. 2 From that time on, Saul kept David with him. He didn’t let him return home to his family. 3 Jonathan made a covenant with David because he loved him just as he loved himself. 4 Jonathan took off the robe he was wearing and gave it to David. He also gave him his military clothes. He even gave him his sword, his bow and his belt. 5 David did everything Saul sent him to do. He did it so well that Saul gave him a high rank in the army. That pleased Saul’s whole army, including his officers. 6 After David had killed Goliath, the men of Israel returned home. The women came out of all the towns of Israel to meet King Saul. They danced and sang joyful songs. They played harps and tambourines. 7 As they danced, they sang, ‘Saul has killed thousands of men. David has killed tens of thousands.’ 8 That song made Saul very angry. It really upset him. He said to himself, ‘They are saying David has killed tens of thousands of men. But they are saying I’ve killed only thousands. The only thing left for him to get is the kingdom itself.’ 9 From that time on, Saul watched David closely. 10 The next day an evil spirit sent by God came powerfully on Saul. Saul began to prophesy in his house. At that same time David began to play the harp, just as he usually did. Saul was holding a spear. 11 He threw it at David. As he did, he said to himself, ‘I’ll pin David to the wall.’ But David got away from him twice. 12 The LORD had left Saul and was with David. So Saul was afraid of David. 13 He sent David away. He put him in command of 1,000 men. David led the troops in battle. 14 In everything he did, he was very successful. That’s because the LORD was with him. 15 When Saul saw how successful David was, he became afraid of him. 16 But all the troops of Israel and Judah loved David. That’s because he led them in battle. 17 Saul said to David, ‘Here is my elder daughter Merab. I’ll give her to you to be your wife. Just serve me bravely and fight the LORD’s battles.’ Saul said to himself, ‘I won’t have to lift my hand to strike him down. The Philistines will do that!’ 18 But David said to Saul, ‘Who am I? Is anyone in my whole family that important in Israel? Am I worthy to become the king’s son-in-law?’ 19 The time came for Saul to give his daughter Merab to David. Instead, Saul gave her to Adriel from Meholah to be his wife. 20 Saul’s daughter Michal was in love with David. When they told Saul about it, he was pleased. 21 ‘I’ll give her to David to be his wife,’ Saul said to himself. ‘Then maybe she’ll trap him. And maybe the Philistines will strike him down.’ So Saul said to David, ‘Now you have a second chance to become my son-in-law.’ 22 Then Saul gave an order to his attendants. He said, ‘Speak to David in private. Tell him, “The king likes you. All his attendants love you. So become his son-in-law.” ’ 23 Saul’s attendants spoke those very words to David. But David said, ‘Do you think it’s a small thing to become the king’s son-in-law? I’m only a poor man. I’m not very well known.’ 24 Saul’s attendants told him what David had said. 25 Saul said, ‘Tell David, “Here’s the price the king wants for the bride. He wants you to kill 100 Philistines. Then bring back the skins you cut off when you circumcise them. That’s how Saul will get even with his enemies.” ’ Saul hoped that the Philistines would strike David down. 26 Saul’s attendants also told David those things. Then David was pleased to become the king’s son-in-law. So before the wedding day, 27 David and his men went out and killed 200 Philistines. They circumcised the Philistines. Then David brought back all the skins. They counted out the full number and gave them to the king. By doing that, David could become the king’s son-in-law. So Saul gave David his daughter Michal to be his wife. 28 Saul realised that the LORD was with David. He also realised that his daughter Michal loved David. 29 So Saul became even more afraid of him. As long as Saul lived, he remained David’s enemy. 30 The Philistine commanders kept on going out to battle. Every time they did, David had more success against them than the rest of Saul’s officers. So his name became well known.