1 Царе 17 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Филистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим. (И Н 15:35) 2 А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци. 3 И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината. 4 И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа. (И Н 11:22) 5 На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед; (2 Цар 21:16; 2 Цар 21:19) 6 на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му – меден щит; 7 и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие – от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец. 8 И застана той и викна към израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене; 9 ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите. 10 Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама. (4 Цар 19:4) 11 И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца, и много се уплашиха и ужасиха. 12 Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете. (1 Цар 16:1; Мт 1:6) 13 Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него – Аминадав, и третият Сама; (1 Цар 16:6) 14 Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула, (1 Цар 16:11) 15 а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем. (1 Цар 16:21) 16 Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена. 17 И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си; 18 а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им. 19 Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци. 20 Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой. 21 Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска. 22 Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето. 23 И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу. (2 Цар 1:20) 24 И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха. 25 И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля. 26 И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог? (И Н 3:10; 4 Цар 19:4; Ер 10:10)

И Н 3:104 Цар 19:4Ер 10:10

27 И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие. 28 Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя. (1 Цар 16:7) 29 И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи? 30 И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди. 31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика. 32 И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец. 33 А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини. 34 Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото, (Сир 47:3) 35 аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах; 36 лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?) 37 Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе. (Евр 11:32) 38 Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня. 39 Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си. 40 И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу филистимеца. 41 Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът. 42 Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец. (1 Цар 16:12; 1 Кор 1:27)

1 Цар 16:121 Кор 1:27

43 Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си. 44 И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски. (Ез 29:5; Ез 39:4) 45 А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш; (Пс 19:8; Пс 117:2; Пр 18:11)

Пс 19:8Пс 117:2Пр 18:11

46 сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля; (Ис 45:5) 47 и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни. (Пс 34:10; Пс 43:5) 48 Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца. 49 И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята. (Сир 47:5) 50 Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце. (1 Мак 4:30) 51 Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг. 52 И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон. 53 След като гониха филистимци, Израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им. 54 Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си. 55 Когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската: Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная. (1 Цар 14:50; 1 Цар 26:5) 56 И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък? 57 А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саула, и главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем. (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:21)

New International Reader’s Version

от Biblica

David and Goliath

1 The Philistines gathered their army together for war. They came to Sokoh in Judah. They set up camp at Ephes Dammim. It was between Sokoh and Azekah. 2 Saul and the army of Israel gathered together. They camped in the Valley of Elah. They lined up their men to fight against the Philistines. 3 The Philistine army was camped on one hill. Israel’s army was on another. The valley was between them. 4 A mighty hero named Goliath came out of the Philistine camp. He was from Gath. He was more than 3.25 metres tall. 5 He had a bronze helmet on his head. He wore bronze armour that weighed 60 kilograms. 6 On his legs he wore bronze guards. He carried a bronze javelin on his back. 7 His spear was as big as a weaver’s rod. Its iron point weighed 7 kilograms. The man who carried his shield walked along in front of him. 8 Goliath stood there and shouted to the soldiers of Israel. He said, ‘Why do you come out and line up for battle? I’m a Philistine. You are servants of Saul. Choose one of your men. Let him come down and face me. 9 If he’s able to fight and kill me, we’ll become your slaves. But if I win and kill him, you will become our slaves and serve us.’ 10 Goliath continued, ‘This day I dare the soldiers of Israel to send a man down to fight against me.’ 11 Saul and the whole army of Israel heard what the Philistine said. They were terrified. 12 David was the son of an Ephrathite whose name was Jesse. Jesse was from Bethlehem in Judah and had eight sons. When Saul was king, Jesse was already very old. 13 Jesse’s three eldest sons had followed Saul into battle. The eldest son was Eliab. The second was Abinadab. The third was Shammah. 14 David was the youngest. The three eldest sons followed Saul. 15 But David went to and fro from Saul’s camp to Bethlehem. He went to Bethlehem to take care of his father’s sheep. 16 Every morning and evening Goliath came forward and stood there. He did it for 40 days. 17 Jesse said to his son David, ‘Get 15 kilograms of corn that has been cooked. Also get ten loaves of bread. Take all of it to your brothers. Hurry to their camp. 18 Take along these ten chunks of cheese to the commander of their military group. Find out how your brothers are doing. Bring me back some word about them. 19 They are with Saul and all the men of Israel. They are in the Valley of Elah. They are fighting against the Philistines.’ 20 Early in the morning David left his father’s flock in the care of a shepherd. David loaded up the food and started out, just as Jesse had instructed. David reached the camp as the army was going out to its battle positions. The soldiers were shouting the war cry. 21 The Israelites and the Philistines were lining up their armies for battle. The armies were facing each other. 22 David left what he had brought with the man who took care of the supplies. He ran to the battle lines and asked his brothers how they were. 23 As David was talking with them, Goliath stepped forward from his line. Goliath was a mighty Philistine hero from Gath. He again dared someone to fight him, and David heard it. 24 Whenever Israel’s army saw Goliath, all of them ran away from him. That’s because they were so afraid. 25 The Israelites had been saying, ‘Just look at how this man keeps daring Israel to fight him! The king will make the man who kills Goliath very wealthy. The king will also give his own daughter to be that man’s wife. The king won’t require anyone in the man’s family to pay any taxes in Israel.’ 26 David spoke to the men standing near him. He asked them, ‘What will be done for the man who kills this Philistine? Goliath is bringing shame on Israel. What will be done for the one who removes it? This Philistine isn’t even circumcised. He dares the armies of the living God to fight him. Who does he think he is?’ 27 The men told David what Israel’s soldiers had been saying. The men told him what would be done for the man who killed Goliath. 28 David’s eldest brother Eliab heard him speaking with the men. So Eliab became very angry with him. Eliab asked David, ‘Why have you come down here? Who is taking care of those few sheep in the desert for you? I know how proud you are. I know how evil your heart is. The only reason you came down here was to watch the battle.’ 29 ‘What have I done now?’ said David. ‘Can’t I even speak?’ 30 Then he turned away to speak to some other men. He asked them the same question he had asked before. And they gave him the same answer. 31 Someone heard what David said and reported it to Saul. So Saul sent for David. 32 David said to Saul, ‘Don’t let anyone lose hope because of that Philistine. I’ll go out and fight him.’ 33 Saul replied, ‘You aren’t able to go out there and fight that Philistine. You are too young. He’s been a warrior ever since he was a boy.’ 34 But David said to Saul, ‘I’ve been taking care of my father’s sheep. Sometimes a lion or a bear would come and carry off a sheep from the flock. 35 Then I would go after it and hit it. I would save the sheep it was carrying in its mouth. If it turned round to attack me, I would grab its hair. I would strike it down and kill it. 36 In fact, I’ve killed both a lion and a bear. I’ll do the same thing to this Philistine. He isn’t even circumcised. He has dared the armies of the living God to fight him. 37 The LORD saved me from the paw of the lion. He saved me from the paw of the bear. And he’ll save me from the powerful hand of this Philistine too.’ Saul said to David, ‘Go. And may the LORD be with you.’ 38 Then Saul dressed David in his own military clothes. He put a coat of armour on him. He put a bronze helmet on his head. 39 David put on Saul’s sword over his clothes. He walked around for a while in all that armour because he wasn’t used to it. ‘I can’t go out there in all this armour,’ he said to Saul. ‘I’m not used to it.’ So he took it off. 40 Then David picked up his wooden staff. He went down to a stream and chose five smooth stones. He put them in the pocket of his shepherd’s bag. Then he took his sling in his hand and approached Goliath. 41 At that same time, the Philistine kept coming closer to David. The man carrying Goliath’s shield walked along in front of him. 42 Goliath looked David over. He saw how young he was. He also saw how healthy and handsome he was. And he hated him. 43 He said to David, ‘Why are you coming at me with sticks? Do you think I’m only a dog?’ The Philistine cursed David in the name of his gods. 44 ‘Come over here,’ he said. ‘I’ll feed your body to the birds and wild animals!’ 45 David said to Goliath, ‘You are coming to fight against me with a sword, a spear and a javelin. But I’m coming against you in the name of the LORD who rules over all. He is the God of the armies of Israel. He’s the one you have dared to fight against. 46 This day the LORD will give me the victory over you. I’ll strike you down. I’ll cut your head off. This day I’ll feed the bodies of the Philistine army to the birds and wild animals. Then the whole world will know there is a God in Israel. 47 The LORD doesn’t rescue people by using a sword or a spear. And everyone here will know it. The battle belongs to the LORD. He will hand all of you over to us.’ 48 As the Philistine moved closer to attack him, David ran quickly to the battle line to meet him. 49 He reached into his bag. He took out a stone. He put it in his sling. He slung it at Goliath. The stone hit him on the forehead and sank into it. He fell to the ground on his face. 50 So David won the fight against Goliath with a sling and a stone. He struck down the Philistine and killed him. He did it without even using a sword. 51 David ran and stood over him. He picked up Goliath’s sword and cut off his head with it. The Philistines saw that their hero was dead. So they turned round and ran away. 52 Then the men of Israel and Judah shouted and rushed forward. They chased the Philistines to the entrance of Gath. They chased them to the gates of Ekron. Bodies of dead Philistines were scattered all along the road to Gath and Ekron. That’s the road that leads to Shaaraim. 53 Israel’s army returned from chasing the Philistines. They had taken everything from the Philistine camp. 54 David picked up Goliath’s head. He brought it to Jerusalem. He put Goliath’s weapons in his own tent. 55 Saul had been watching David as he went out to meet the Philistine. He spoke to Abner, the commander of the army. Saul said to him, ‘Abner, whose son is that young man?’ Abner replied, ‘Your Majesty, I don’t know. And that’s just as sure as you are alive.’ 56 The king said, ‘Find out whose son that young man is.’ 57 After David killed Goliath, he returned to the camp. Then Abner brought him to Saul. David was still carrying Goliath’s head. 58 ‘Young man, whose son are you?’ Saul asked him. David said, ‘I’m the son of Jesse from Bethlehem.’