Филипяни 2 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, – (Кол 3:12) 2 направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; (Рим 15:5; Фил 3:16) 3 нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си. (Лк 14:11; Рим 12:10) 4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите. (1 Кор 10:24) 5 Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, (Мт 11:29) 6 Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; (2 Кор 4:4; Кол 1:15)

2 Кор 4:4Кол 1:15

7 но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, (Пс 21:7; Ис 49:6; Мт 20:28)

Пс 21:7Ис 49:6Мт 20:28

8 смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. (Мт 26:39; Евр 2:17) 9 Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, (Мт 28:18; Евр 1:4) 10 та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, (Ис 45:23; Рим 14:11; Отк 5:14)

Ис 45:23Рим 14:11Отк 5:14

11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. (Йн 13:13; 1 Кор 8:6) 12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение, 13 защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. (2 Кор 3:5; Евр 13:21) 14 Всичко вършете без ропот и съмнение, (1 Пет 4:9) 15 за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, (Пр 4:18; Мт 5:14) 16 имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих. (Фил 4:1) 17 Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви; (2 Тим 4:6) 18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте. 19 А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом. (Д А 16:1) 20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас, 21 защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото; (1 Кор 10:24) 22 а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването. (Д А 16:2) 23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене; 24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29 Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, (1 Сол 5:12) 30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

New International Reader’s Version

от Biblica

Being humble like Christ

1 So does belonging to Christ help you in any way? Does his love comfort you at all? Do you share anything in common because of the Holy Spirit? Has Christ ever been gentle and loving towards you? 2 If any of these things has happened to you, then agree with one another. Have the same love. Be one in spirit and in the way you think and act. By doing this, you will make my joy complete. 3 Don’t do anything only to get ahead. Don’t do it because you are proud. Instead, be humble. Value others more than yourselves. 4 None of you should look out just for your own good. Each of you should also look out for the good of others. 5 As you deal with one another, you should think and act as Jesus did. 6 In his very nature he was God. Jesus was equal with God. But Jesus didn’t take advantage of that fact. 7 Instead, he made himself nothing. He did this by taking on the nature of a servant. He was made just like human beings. 8 He appeared as a man. He was humble and obeyed God completely. He did this even though it led to his death. Even worse, he died on a cross! 9 So God lifted him up to the highest place. God gave him the name that is above every name. 10 When the name of Jesus is spoken, everyone will kneel down to worship him. Everyone in heaven and on earth and under the earth will kneel down to worship him. 11 Everyone’s mouth will say that Jesus Christ is Lord. And God the Father will receive the glory.

Live without complaining

12 My dear friends, you have always obeyed God. You obeyed while I was with you. And you have obeyed even more while I am not with you. So continue to work out your own salvation. Do it with fear and trembling. 13 God is working in you. He wants your plans and your acts to fulfil his good purpose. 14 Do everything without complaining or arguing. 15 Then you will be pure and without blame. You will be children of God without fault among sinful and evil people. Then you will shine among them like stars in the sky. 16 You will shine as you hold on tight to the word of life. Then I will be able to boast about you on the day Christ returns. I can be happy that I didn’t run or work for nothing. 17 But my life might even be poured out like a drink offering on your sacrifices. I’m talking about the way you serve because you believe. Even so, I am glad. I am joyful with all of you. 18 So you too should be glad and joyful with me.

Timothy and Epaphroditus

19 I hope to send Timothy to you soon if the Lord Jesus allows it. Then I will be encouraged when I receive news about you. 20 I have no one else like Timothy. He will truly care about how you are doing. 21 All the others are looking out for their own interests. They are not looking out for the interests of Jesus Christ. 22 But you know that Timothy has proved himself. He has served with me like a son with his father in spreading the good news. 23 So I hope to send him as soon as I see how things go with me. 24 And I’m sure I myself will come soon if the Lord allows it. 25 But I think it’s necessary to send Epaphroditus back to you. He is my brother in the Lord. He is a worker and a soldier of Christ together with me. He is also your messenger. You sent him to take care of my needs. 26 He longs for all of you. He is troubled because you heard he was ill. 27 He was very ill. In fact, he almost died. But God had mercy on him. He also had mercy on me. God spared me sadness after sadness. 28 So I want even more to send him to you. Then when you see him again, you will be glad. And I won’t worry so much. 29 So then, welcome him as a brother in the Lord with great joy. Honour people like him. 30 He almost died for the work of Christ. He put his life in danger to make up for the help you yourselves couldn’t give me.