Рут 4 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна. (Чис 35:12; Рут 3:12) 2 Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха. (3 Цар 21:8) 3 И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха; (Лев 25:25) 4 аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя. (Ер 32:7) 5 Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му. (Вт 25:5) 6 А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема. 7 Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля. (Вт 25:9) 8 И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде). 9 И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново; 10 също тъй взимам за жена и моавката Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не изчезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това. (Вт 25:6; Мт 22:24)

Вт 25:6Мт 22:24

11 И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат, и нека се слави името ти във Витлеем; (Бит 16:2; Бит 29:31; Лк 24:48)

Бит 16:2Бит 29:31Лк 24:48

12 и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена. (Бит 38:29) 13 И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ и даде, та зачена и роди син. (Пс 126:3) 14 И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля. 15 Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина. (Бит 45:11; 1 Цар 18:3; Пс 54:9)

Бит 45:111 Цар 18:3Пс 54:9

16 И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка. 17 Съседките му дадоха име, като казваха: „на Ноемин се роди син“, и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща. (Мт 1:5) 18 И ето родът Фаресов: Фарес роди Есрома; (1 Лет 2:5; Мт 1:3) 19 Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; 20 Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; (Чис 7:12) 21 Салмон роди Вооза; Вооз роди Овида; 22 Овид роди Иесея; Иесей роди Давида. (1 Цар 16:11; 1 Цар 17:12)

New International Reader’s Version

от Biblica

Boaz marries Ruth

1 Boaz went up to the town gate and sat down there. Right then, the family protector he had talked about came by. Then Boaz said, ‘Come over here, my friend. Sit down.’ So the man went over and sat down. 2 Boaz brought ten of the elders of the town together. He said, ‘Sit down here.’ So they did. 3 Then he spoke to the family protector. He said, ‘Naomi has come back from Moab. She’s selling the piece of land that belonged to our relative Elimelek. 4 I thought I should bring the matter to your attention. I suggest that you buy the land. Buy it while those sitting here and the elders of my people are looking on as witnesses. If you are willing to buy it back, do it. But if you aren’t, tell me. Then I’ll know. No one has the right to buy it back except you. And I’m next in line.’ ‘I’ll buy it,’ he said. 5 Then Boaz said, ‘When you buy the property from Naomi, you must also marry Ruth. She is from Moab and is the dead man’s widow. So you must marry her. That’s because his property must continue to belong to his family.’ 6 When the family protector heard that, he said, ‘Then I can’t buy the land. If I did, I might put my own property in danger. So you buy it. I can’t do it.’ 7 In earlier times in Israel, there was a certain practice. It was used when family land was bought back and changed owners. The practice made the sale final. One person would take his sandal off and give it to the other. That was how people in Israel showed that a business matter had been settled. 8 So the family protector said to Boaz, ‘Buy it yourself.’ And he took his sandal off. 9 Then Boaz said to the elders and all the people, ‘Today you are witnesses. You have seen that I have bought land from Naomi. I have bought all the property that had belonged to Elimelek, Kilion and Mahlon. 10 I’ve also taken Ruth, who is from Moab, to become my wife. She is Mahlon’s widow. I’ve decided to marry her so the dead man’s name will stay with his property. Now his name won’t disappear from his family line or from his home town. Today you are witnesses!’ 11 Then the elders and all the people at the gate said, ‘We are witnesses. The woman is coming into your home. May the LORD make her like Rachel and Leah. Together they built up the family of Israel. May you be an important person in Ephrathah. May you be famous in Bethlehem. 12 The LORD will give you children through this young woman. May your family be like the family of Perez. He was the son Tamar had by Judah.’

Naomi gains a son

13 So Boaz married Ruth. Then he slept with her. The LORD blessed her so that she became pregnant. And she had a son. 14 The women said to Naomi, ‘We praise the LORD. Today he has provided a family protector for you. May this child become famous all over Israel! 15 He will make your life new again. He’ll take care of you when you are old. He’s the son of your very own daughter-in-law. She loves you. She is better to you than seven sons.’ 16 Then Naomi took the child in her arms and took care of him. 17 The women living there said, ‘Naomi has a son!’ They named him Obed. He was the father of Jesse. Jesse was the father of David. 18 Here is the family line of Perez. Perez was the father of Hezron. 19 Hezron was the father of Ram. Ram was the father of Amminadab. 20 Amminadab was the father of Nahshon. Nahshon was the father of Salmon. 21 Salmon was the father of Boaz. Boaz was the father of Obed. 22 Obed was the father of Jesse. And Jesse was the father of David.