1Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.2Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Пс 48:5; Мт 13:35)3Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,4няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.5Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (Вт 4:9)6за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –7да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди8и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (Вт 32:5; Ез 2:3)9Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Съд 8:2; Съд 12:1; Ис 7:2; Ос 7:11)10те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (4 Цар 17:15)11забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.12Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:13раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (Изх 14:21)14денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (Изх 13:21; Пс 104:35)15разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (Изх 17:6; Чис 20:11; 1 Кор 10:4; Прем 11:4)16из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.17Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:18изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (Чис 11:4; Пс 105:14; 1 Кор 10:9)19говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“20Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“21Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (Чис 11:1)22задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.23Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,24та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (Изх 16:14; Чис 11:7; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:2)25Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.26Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (Изх 16:13; Чис 11:31; Пс 104:35)27и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:28нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,29и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.30Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (Чис 11:33)31и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.32При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (Вт 1:32)33И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.34Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,35и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,36и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;37но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.38Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:39Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Як 4:14)40Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (Чис 14:22)41и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,42не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,43когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;44и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (Изх 7:20; Пс 104:29)45напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (Изх 8:24; Пс 104:31)46земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (Изх 10:13)47лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (Изх 9:23; Изх 9:25; Пс 104:33)48добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;49напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;50уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (Изх 9:6)51порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (Изх 12:29)52и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (Изх 12:37)53води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;54и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;55прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (И Н 12:7)56Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;57отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;58огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (Вт 32:16)59Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;60отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1 Цар 4:11)61и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;62предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.63Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;64свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1 Цар 4:11)65Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,66и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1 Цар 5:6; 1 Цар 6:4)67и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,68а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.69И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,70и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8)71и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2 Цар 5:2; 1 Лет 11:2)72И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
For the director of music. For Jeduthun. A psalm of Asaph.
1I cried out to God for help. I cried out to God to hear me.2When I was in trouble, I looked to the Lord for help. During the night I lifted up my hands in prayer. But I refused to be comforted.3God, I remembered you, and I groaned. I thought about you, and I became weak.4You kept me from going to sleep. I was so troubled I couldn’t speak.5I thought about days gone by. I thought about the years of long ago.6I remembered how I used to sing praise to you in the night. I thought about it, and here is what I asked myself.7‘Will the Lord turn away from us for ever? Won’t he ever show us his kindness again?8Has his faithful love disappeared for ever? Has his promise failed for all time?9Has God forgotten to help us? Has he held back his tender love because he was angry?’10Then I thought, ‘Here is what gives me hope. For many years the Most High God showed how powerful he is.11LORD, I will remember what you did. Yes, I will remember your miracles of long ago.12I will spend time thinking about everything you have done. I will consider all your mighty acts.’13God, everything you do is holy. What god is as great as our God?14You are the God who does miracles. You show your power among the nations.15With your mighty arm you set your people free. You set the children of Jacob and Joseph free.16God, the water of the Red Sea saw you. It saw you and boiled up. The deepest waters were stirred up.17The clouds poured down rain. The skies rumbled with thunder. Lightning flashed to and fro like arrows.18Your thunder was heard in the violent storm. Your lightning lit up the world. The earth trembled and shook.19Your path led through the Red Sea. You walked through the mighty waters. But your footprints were not seen.20You led your people like a flock. You led them by the hands of Moses and Aaron.