1-2Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;3извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; (Йов 30:19; Лк 6:48)4и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. (Пс 32:3; Отк 5:9)5Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! (Пс 2:12; Пр 16:20; Ер 17:7)6Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.7Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[1]; всесъжение и жертва за грях не поиска. (Пс 50:18)8Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; (Йн 5:46)9желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. (Ис 50:5)10Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. (Пс 34:18)11Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. (Мт 12:35)12Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,13защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. (Пс 30:11)14Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. (Пс 21:14)15Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. (Пс 34:4)16Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“ (Пс 34:21)17Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай! (Пс 69:6)
For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.
1I said, ‘I will be careful about how I live. I will not sin by what I say. I will keep my mouth closed when I am near sinful people.’2So I was completely silent. I didn’t even say anything good. But the pain inside me grew worse.3My heart was deeply troubled. As I thought about what was happening to me, I became even more troubled. Then I spoke out.4I said, ‘LORD, show me when my life will end. Show me how many days I have left. Tell me how short my life will be.5You have given me only a few days to live. My whole life doesn’t seem like anything to you. No one lasts any longer than a breath. This is true even for those who feel secure.6People are only shadows as they go here and there. They rush around, but it doesn’t mean anything. They pile up wealth, but they don’t know who will finally get it.7‘Lord, what can I look forward to now? You are the only hope I have.8Save me from all the wrong things I’ve done. Don’t let foolish people make fun of me.9I keep silent. I don’t open my mouth. You are the one who has caused all this to happen.10Please stop beating me. I’m about to die from the blows of your hand.11You correct and punish people for their sin. Then, just as a moth eats cloth, you destroy their wealth. No one lasts any longer than a breath.12‘LORD, hear my prayer. Listen to my cry for help. Pay attention to my weeping. I’m like an outsider in your home. I’m just a stranger, like all my family who lived before me.13Leave me alone. Let me enjoy life again before I die.’