1Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. (Пс 9:21)2Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. (Пс 32:11; Зах 9:1)3Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един. (Рим 3:10)4Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?5Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.6Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда. (Екл 9:16)7„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил. (Пс 52:7; Ис 59:20)
1LORD, how long must I wait? Will you forget me for ever? How long will you turn your face away from me?2How long must I struggle with my thoughts? How long must my heart be sad day after day? How long will my enemies keep winning the battle over me?3LORD my God, look at me and answer me. Give me new life, or I will die.4Then my enemies will say, ‘We have beaten him.’ They will be filled with joy when I die.5But I trust in your faithful love. My heart is filled with joy because you will save me.6I will sing praise to the LORD. He has been so good to me.