от Bulgarian Bible Society1В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?2И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях (Мк 9:36)3и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;4и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; (Мк 10:14; 1 Кор 14:20)5и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;6а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. (Мк 9:42; Лк 17:1)7Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда. (1 Кор 11:19)8Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний; (Мк 9:43)9и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена. (Вт 13:6; Мт 5:29)10Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. (Бит 19:16; Пс 33:8; Евр 1:14)11Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. (Мт 10:6; Лк 9:56)12Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? (Лк 15:4)13И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.14Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.15Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; (Лев 19:17; Лк 17:3; Як 5:19)16ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; (Вт 17:6; Вт 19:15; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)17ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. (Мт 16:19; Йн 20:23)19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? (Лк 17:4)22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.23Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.24Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;25а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;26тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.27А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.28Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария[1], и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;29тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;30но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.31Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.32Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;33не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?34И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.35Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.
1At that time the disciples came to Jesus. They asked him, ‘Then who is the most important person in the kingdom of heaven?’2Jesus called a little child over to him. He had the child stand among them.3Jesus said, ‘What I’m about to tell you is true. You need to change and become like little children. If you don’t, you will never enter the kingdom of heaven.4Anyone who takes the humble position of this child is the most important in the kingdom of heaven.5Anyone who welcomes a little child like this one in my name welcomes me.
Do not cause people to sin
6‘What if someone causes one of these little ones who believe in me to sin? If they do, it would be better for them to have a large millstone hung around their neck and be drowned at the bottom of the sea.7How terrible it will be for the world because of the things that cause people to sin! Things like that must come. But how terrible for the person who causes them!8If your hand or foot causes you to sin, cut it off and throw it away. It would be better to enter the kingdom of heaven with only one hand than go into hell with two hands. It would be better to enter the kingdom of heaven with only one foot than go into hell with two feet. In hell the fire burns for ever.9If your eye causes you to sin, poke it out and throw it away. It would be better to enter the kingdom of heaven with one eye than to have two eyes and be thrown into the fire of hell.
The story of the wandering sheep
10-11‘See that you don’t look down on one of these little ones. Here is what I tell you. Their angels in heaven are always with my Father who is in heaven.12‘What do you think? Suppose a man owns 100 sheep and one of them wanders away. Won’t he leave the 99 sheep on the hills? Won’t he go and look for the one that wandered off?13What I’m about to tell you is true. If he finds that sheep, he is happier about the one than about the 99 that didn’t wander off.14It is the same with your Father in heaven. He does not want any of these little ones to die.
When someone sins against you
15‘If your brother or sister sins against you, go to them. Tell them what they did wrong. Keep it between the two of you. If they listen to you, you have won them back.16But what if they won’t listen to you? Then take one or two others with you. Scripture says, “Every matter must be proved by the words of two or three witnesses.” (Вт 19:15)17But what if they also refuse to listen to the witnesses? Then tell it to the church. And what if they refuse to listen even to the church? Then don’t treat them as a brother or sister. Treat them as you would treat an ungodly person or a tax collector.18‘What I’m about to tell you is true. What you lock on earth will be locked in heaven. What you unlock on earth will be unlocked in heaven.19‘Again, here is what I tell you. Suppose two of you on earth agree about anything you ask for. My Father in heaven will do it for you.20Where two or three people gather in my name, I am there with them.’
The servant who had no mercy
21Peter came to Jesus. He asked, ‘Lord, how many times should I forgive my brother or sister who sins against me? Up to seven times?’22Jesus answered, ‘I tell you, not seven times, but 77 times.23‘The kingdom of heaven is like a king who wanted to collect all the money his servants owed him.24As the king began to do it, a man who owed him 10,000 bags of gold was brought to him.25The man was not able to pay. So his master gave an order. The man, his wife, his children, and all he owned had to be sold to pay back what he owed.26‘Then the servant fell on his knees in front of him. “Give me time,” he begged. “I’ll pay everything back.”27His master felt sorry for him. He forgave him what he owed and let him go.28‘But then that servant went out and found one of the other servants who owed him 100 silver coins. He grabbed him and began to choke him. “Pay back what you owe me!” he said.29‘The other servant fell on his knees. “Give me time,” he begged him. “I’ll pay it back.”30‘But the first servant refused. Instead, he went and had the man thrown into prison. The man would be held there until he could pay back what he owed.31The other servants saw what had happened and were very angry. They went and told their master everything that had happened.32‘Then the master called the first servant in. “You evil servant,” he said. “I forgave all that you owed me because you begged me to.33Shouldn’t you have had mercy on the other servant just as I had mercy on you?”34In anger his master handed him over to the jailers. He would be punished until he paid back everything he owed.35‘This is how my Father in heaven will treat each of you unless you forgive your brother or sister from your heart.’