Марко 9 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Мт 16:28; Лк 9:27) 2 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. (Мт 17:1) 3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. 4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса. 5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. 6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. 7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! 8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. 9 А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. 10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11 И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? (Мт 17:10) 12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябвада пострада много и да бъде унижен. (Пс 21:7; Ис 53:3) 13 Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. (Мал 4:5; Мт 17:12) 14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? 17 Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: (Мт 17:14; Лк 9:38) 18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. (Мт 17:20; Мт 21:22) 24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31 Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. (Мт 17:22; Лк 9:22; Лк 24:7)

Мт 17:22Лк 9:22Лк 24:7

32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат. 33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: (Мт 18:5; Лк 9:48) 37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38 Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. (Лк 9:49) 39 А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. (1 Кор 12:3) 40 Защото, който не е против вас, той е за вас. 41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. (Мт 10:42) 42 А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. (Вт 13:6; Мт 18:6; Лк 17:1)

Вт 13:6Мт 18:6Лк 17:1

43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, (Мт 5:29; Мт 18:8) 44 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. (Ис 66:24) 45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. (Лев 2:13; Ез 43:24) 50 Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си. (Мт 5:13; Рим 14:19; Кол 4:6)

Мт 5:13Рим 14:19Кол 4:6

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Jesus said to them, ‘What I’m about to tell you is true. Some who are standing here will not die before they see that God’s kingdom has come with power.’

Jesus’ appearance is changed

2 After six days Jesus took Peter, James and John with him. He led them up a high mountain. They were all alone. There in front of them his appearance was changed. 3 His clothes became so white they shone. They were whiter than anyone in the world could bleach them. 4 Elijah and Moses appeared in front of Jesus and his disciples. The two of them were talking with Jesus. 5 Peter said to Jesus, ‘Rabbi, it is good for us to be here. Let us put up three shelters. One will be for you, one for Moses, and one for Elijah.’ 6 Peter didn’t really know what to say, because they were so afraid. 7 Then a cloud appeared and covered them. A voice came from the cloud. It said, ‘This is my Son, and I love him. Listen to him!’ 8 They looked around. Suddenly they no longer saw anyone with them except Jesus. 9 They came down the mountain. On the way down, Jesus ordered them not to tell anyone what they had seen. He told them to wait until the Son of Man had risen from the dead. 10 So they kept the matter to themselves. But they asked each other what ‘rising from the dead’ meant. 11 Then they asked Jesus, ‘Why do the teachers of the law say that Elijah has to come first?’ 12 Jesus replied, ‘That’s right. Elijah does come first. He makes all things new again. So why is it written that the Son of Man must suffer much and not be accepted? 13 I tell you, Elijah has come. They have done to him everything they wanted to do. They did it just as it is written about him.’

Jesus heals a boy who is controlled by an evil spirit

14 When Jesus and those who were with him came to the other disciples, they saw a large crowd around them. The teachers of the law were arguing with them. 15 When all the people saw Jesus, they were filled with wonder. And they ran to greet him. 16 ‘What are you arguing with them about?’ Jesus asked. 17 A man in the crowd answered. ‘Teacher’, he said, ‘I brought you my son. He is controlled by an evil spirit. Because of this, my son can’t speak anymore. 18 When the spirit takes hold of him, it throws him to the ground. He foams at the mouth. He grinds his teeth. And his body becomes stiff. I asked your disciples to drive out the spirit. But they couldn’t do it.’ 19 ‘You unbelieving people!’ Jesus replied. ‘How long do I have to stay with you? How long do I have to put up with you? Bring the boy to me.’ 20 So they brought him. As soon as the spirit saw Jesus, it threw the boy into a fit. He fell to the ground. He rolled around and foamed at the mouth. 21 Jesus asked the boy’s father, ‘How long has he been like this?’ ‘Since he was a child,’ he answered. 22 ‘The spirit has often thrown him into fire or water to kill him. But if you can do anything, take pity on us. Please help us.’ 23 ‘ “If you can”?’ said Jesus. ‘Everything is possible for the one who believes.’ 24 Right away the boy’s father cried out, ‘I do believe! Help me overcome my unbelief!’ 25 Jesus saw that a crowd was running over to see what was happening. Then he ordered the evil spirit to leave the boy. ‘You spirit that makes him unable to hear and speak!’ he said. ‘I command you, come out of him. Never enter him again.’ 26 The spirit screamed. It shook the boy wildly. Then it came out of him. The boy looked so lifeless that many people said, ‘He’s dead.’ 27 But Jesus took him by the hand. He lifted the boy to his feet, and the boy stood up. 28 Jesus went indoors. Then his disciples asked him in private, ‘Why couldn’t we drive out the evil spirit?’ 29 He replied, ‘This kind can come out only by prayer.’

Jesus speaks a second time about his coming death

30 They left that place and passed through Galilee. Jesus did not want anyone to know where they were. 31 That was because he was teaching his disciples. He said to them, ‘The Son of Man is going to be handed over to men. They will kill him. After three days he will rise from the dead.’ 32 But they didn’t understand what he meant. And they were afraid to ask him about it.

Who is the most important person?

33 Jesus and his disciples came to a house in Capernaum. There he asked them, ‘What were you arguing about on the road?’ 34 But they kept quiet. On the way, they had argued about which one of them was the most important person. 35 Jesus sat down and called for the 12 disciples to come to him. Then he said, ‘Anyone who wants to be first must be the very last. They must be the servant of everyone.’ 36 Jesus took a little child and had the child stand among them. Then he took the child in his arms. He said to them, 37 ‘Anyone who welcomes one of these little children in my name welcomes me. And anyone who welcomes me also welcomes the one who sent me.’

Anyone who is not against us is for us

38 ‘Teacher’, said John, ‘we saw someone driving out demons in your name. We told him to stop, because he was not one of us.’ 39 ‘Do not stop him,’ Jesus said. ‘For no one who does a miracle in my name can in the next moment say anything bad about me. 40 Anyone who is not against us is for us. 41 What I’m about to tell you is true. Suppose someone gives you a cup of water in my name because you belong to the Messiah. That person will certainly not go without a reward.

Leading people to sin

42 ‘What if someone leads one of these little ones who believe in me to sin? If they do, it would be better if a large millstone were hung around their neck and they were thrown into the sea. 43-44 If your hand causes you to sin, cut it off. It would be better for you to enter God’s kingdom with only one hand than to go into hell with two hands. In hell the fire never goes out. 45-46 If your foot causes you to sin, cut it off. It would be better to enter God’s kingdom with only one foot than to have two feet and be thrown into hell. 47 If your eye causes you to sin, poke it out. It would be better for you to enter God’s kingdom with only one eye than to have two eyes and be thrown into hell. 48 In hell, ‘ “The worms that eat them do not die. The fire is not put out.” (Ис 66:24) 49 Everyone will be salted with fire. 50 ‘Salt is good. But suppose it loses its saltiness. How can you make it salty again? Have salt among yourselves. And be at peace with each other.’