от Bulgarian Bible Society1След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; (Мт 26:2; Лк 22:1)2но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.3И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. (Мт 26:7; Йн 11:2; Йн 12:3)4А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?5Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.6Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.7Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.8Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.9Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:4)11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? (Мт 26:17; Лк 22:7)13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 40:10; Мт 26:20; Лк 22:14; Йн 13:21)19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. (Мт 26:26; Лк 22:19; 1 Кор 11:24)23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“. (Зах 13:7; Мт 26:31; Йн 16:32)28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Мк 16:7)29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. (Мт 26:34; Лк 22:34; Йн 13:38)31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. (Мт 26:36; Лк 22:39)33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. (Мт 26:39; Фил 2:8; Евр 5:7)37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. (Лк 22:40)39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3)44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията. (Йов 19:13; Пс 21:7; Пс 68:9; Пс 87:7; Ис 53:12)50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. (Мт 26:57)54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. (Пс 26:12; Пс 34:11; Мт 26:59)56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. (Мк 15:29)59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? (Ис 53:7; Д А 8:32; Евр 1:5)62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. (Мт 26:64; 2 Сол 1:10)63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника (Мт 26:69; Лк 22:56; Йн 18:25)67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче. (Мт 26:75; Мк 14:30)
1The Passover and the Feast of Unleavened Bread were only two days away. The chief priests and the teachers of the law were plotting to arrest Jesus secretly. They wanted to kill him.2‘But not during the feast,’ they said. ‘The people may stir up trouble.’3Jesus was in Bethany. He was at the table in the home of Simon, who had a skin disease. A woman came with a special sealed jar. It contained very expensive perfume made out of pure nard. She broke the jar open and poured the perfume on Jesus’ head.4Some of the people there became angry. They said to one another, ‘Why waste this perfume?5It could have been sold for more than a year’s pay. The money could have been given to poor people.’ So they found fault with the woman.6‘Leave her alone,’ Jesus said. ‘Why are you bothering her? She has done a beautiful thing to me.7You will always have poor people with you. You can help them any time you want to. But you will not always have me.8She did what she could. She poured perfume on my body to prepare me to be buried.9What I’m about to tell you is true. What she has done will be told anywhere the good news is preached all over the world. It will be told in memory of her.’10Judas Iscariot was one of the 12 disciples. He went to the chief priests to hand Jesus over to them.11They were delighted to hear that he would do this. They promised to give Judas money. So he watched for the right time to hand Jesus over to them.
The Last Supper
12It was the first day of the Feast of Unleavened Bread. That was the time to sacrifice the Passover lamb. Jesus’ disciples asked him, ‘Where do you want us to go and prepare for you to eat the Passover meal?’13So he sent out two of his disciples. He told them, ‘Go into the city. A man carrying a jar of water will meet you. Follow him.14He will enter a house. Say to its owner, “The Teacher asks, ‘Where is my guest room? Where can I eat the Passover meal with my disciples?’ ”15He will show you a large upstairs room. It will have furniture and will be ready. Prepare for us to eat there.’16The disciples left and went into the city. They found things just as Jesus had told them. So they prepared the Passover meal.17When evening came, Jesus arrived with the 12 disciples.18While they were at the table eating, Jesus said, ‘What I’m about to tell you is true. One of you who is eating with me will hand me over to my enemies.’19The disciples became sad. One by one they said to him, ‘Surely you don’t mean me?’20‘It is one of you,’ Jesus replied. ‘It is the one who dips bread into the bowl with me.21The Son of Man will go just as it is written about him. But how terrible it will be for the one who hands over the Son of Man! It would be better for him if he had not been born.’22While they were eating, Jesus took bread. He gave thanks and broke it. He handed it to his disciples and said, ‘Take it. This is my body.’23Then he took a cup. He gave thanks and handed it to them. All of them drank from it.24‘This is my blood of the covenant,’ he said to them. ‘It is poured out for many.25What I’m about to tell you is true. I won’t drink wine with you again until the day I drink it in God’s kingdom.’26Then they sang a hymn and went out to the Mount of Olives.
Jesus says that the disciples will turn away
27‘You will all turn away,’ Jesus told the disciples. ‘It is written, ‘ “I will strike the shepherd down. Then the sheep will be scattered.” (Зах 13:7)28But after I rise from the dead, I will go ahead of you into Galilee.’29Peter said, ‘All the others may turn away. But I will not.’30‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘It will happen today, in fact tonight. Before the cockerel crows twice, you yourself will say three times that you don’t know me.’31But Peter would not give in. He said, ‘I may have to die with you. But I will never say I don’t know you.’ And all the others said the same thing.
Jesus prays in Gethsemane
32Jesus and his disciples went to a place called Gethsemane. Jesus said to them, ‘Sit here while I pray.’33He took Peter, James and John along with him. He began to be very upset and troubled.34‘My soul is very sad. I feel close to death,’ he said to them. ‘Stay here. Keep watch.’35He went a little further. Then he fell to the ground. He prayed that, if possible, the hour might pass by him.36‘Abba, Father,’ he said, ‘everything is possible for you. Take this cup of suffering away from me. But let what you want be done, not what I want.’37Then he returned to his disciples and found them sleeping. ‘Simon’, he said to Peter, ‘are you asleep? Couldn’t you keep watch for one hour?38Watch and pray. Then you won’t fall into sin when you are tempted. The spirit is willing, but the body is weak.’39Once more Jesus went away and prayed the same thing.40Then he came back. Again he found them sleeping. They couldn’t keep their eyes open. They did not know what to say to him.41Jesus returned the third time. He said to them, ‘Are you still sleeping and resting? Enough! The hour has come. Look! The Son of Man is about to be handed over to sinners.42Get up! Let us go! Here comes the one who is handing me over to them!’
Jesus is arrested
43Just as Jesus was speaking, Judas appeared. He was one of the 12 disciples. A crowd was with him. They were carrying swords and clubs. The chief priests, the teachers of the law, and the elders had sent them.44Judas, who was going to hand Jesus over, had arranged a signal with them. ‘The one I kiss is the man,’ he said. ‘Arrest him and have the guards lead him away.’45So Judas went to Jesus at once. Judas said, ‘Rabbi!’ And he kissed Jesus.46The men grabbed Jesus and arrested him.47Then one of those standing nearby pulled his sword out. He struck the servant of the high priest and cut off his ear.48‘Am I leading a band of armed men against you?’ asked Jesus. ‘Do you have to come out with swords and clubs to capture me?49Every day I was with you. I taught in the temple courtyard, and you didn’t arrest me. But the Scriptures must come true.’50Then everyone left him and ran away.51A young man was following Jesus. The man was wearing nothing but a piece of linen cloth. When the crowd grabbed him,52he ran away naked. He left his clothing behind.
Jesus is taken to the Sanhedrin
53The crowd took Jesus to the high priest. All the chief priests, the elders, and the teachers of the law came together.54Not too far away, Peter followed Jesus. He went right into the courtyard of the high priest. There he sat with the guards. He warmed himself at the fire.55The chief priests and the whole Sanhedrin were looking for something to use against Jesus. They wanted to put him to death. But they did not find any proof.56Many witnesses lied about him. But their stories did not agree.57Then some of them stood up. Here is what those false witnesses said about him.58‘We heard him say, “I will destroy this temple made by human hands. In three days I will build another temple, not made by human hands.” ’59But what they said did not agree.60Then the high priest stood up in front of them. He asked Jesus, ‘Aren’t you going to answer? What are these charges these men are bringing against you?’61But Jesus remained silent. He gave no answer. Again the high priest asked him, ‘Are you the Messiah? Are you the Son of the Blessed One?’62‘I am’, said Jesus. ‘And you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Mighty One. You will see the Son of Man coming on the clouds of heaven.’63The high priest tore his clothes. ‘Why do we need any more witnesses?’ he asked.64‘You have heard him say a very evil thing against God. What do you think?’ They all found him guilty and said he must die.65Then some began to spit at him. They blindfolded him. They hit him with their fists. They said, ‘Prophesy!’ And the guards took him and beat him.
Peter says he does not know Jesus
66Peter was below in the courtyard. One of the high priest’s female servants came by.67When she saw Peter warming himself, she looked closely at him. ‘You also were with Jesus, that Nazarene,’ she said.68But Peter said he had not been with him. ‘I don’t know or understand what you’re talking about,’ he said. He went out to the entrance to the courtyard.69The servant saw him there. She said again to those standing around, ‘This fellow is one of them.’70Again he said he was not. After a little while, those standing nearby said to Peter, ‘You must be one of them. You are from Galilee.’71Then Peter began to curse. He said to them, ‘I don’t know this man you’re talking about!’72Right away the cockerel crowed the second time. Then Peter remembered what Jesus had spoken to him. ‘The cockerel will crow twice,’ he had said. ‘Before it does, you will say three times that you don’t know me.’ Peter broke down and cried.