Изход 15 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. (Пс 105:12) 2 Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса. (Пс 117:2; Ис 12:2) 3 Господ е силен воин. Иехова Му е името. (Изх 3:14; Съд 20:35; Ос 12:5)

Изх 3:14Съд 20:35Ос 12:5

4 Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море. 5 Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък. (Неем 9:11; Отк 18:21)

Неем 9:11Отк 18:21

6 Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля. (Пс 117:2) 7 С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама. (Изх 14:27; Ис 5:24; Ис 47:14)

Изх 14:27Ис 5:24Ис 47:14

8 От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско. (Ис 63:12) 9 Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми. (Изх 14:3; Изх 14:9) 10 Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води. (Пс 73:13) 11 Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса? (Изх 18:11; 1 Цар 2:2; Пс 39:6)

Изх 18:111 Цар 2:2Пс 39:6

12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна. 13 Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня. (Пс 76:13) 14 Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители. (И Н 2:9) 15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители. 16 Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил. (Вт 4:37) 17 Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали! (Пс 79:9) 18 Господ ще царува довеки и вечно. (Пс 88:19) 19 Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо. (Изх 14:22) 20 И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире и излязоха всички жени с тимпани и хора. (Пс 67:8) 21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. 22 Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. (Бит 16:7; Чис 33:8) 23 Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; за това и нарекоха онова (място) Мера^[1]. 24 И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? 25 (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. (Сир 38:5) 26 И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. (Изх 23:25; Вт 7:15; Ис 3:7)

Изх 23:25Вт 7:15Ис 3:7

27 След това дойдоха в Елим; там има ше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. (Чис 33:9)

New International Reader’s Version

от Biblica

The song of Moses and Miriam

1 Here is the song that Moses and the people of Israel sang to the LORD. They said, ‘I will sing to the LORD. He is greatly honoured. He has thrown Pharaoh’s horses and chariot drivers into the Red Sea. 2 The LORD gives me strength and protects me. He has saved me. He is my God, I will praise him. He is my father’s God, and I will honour him. 3 The LORD goes into battle. The LORD is his name. 4 He has thrown Pharaoh’s chariots and army into the Red Sea. Pharaoh’s best officers drowned in the sea. 5 The deep waters covered them. They sank to the bottom like a stone. 6 ‘LORD, your right hand was majestic and powerful. LORD, your right hand destroyed your enemies. 7 Because of your great majesty, you threw down those who opposed you. Your burning anger blazed out. It burned them up like straw. 8 The powerful blast from your nose piled up the waters. The rushing waters stood firm like a wall. The deep waters stood up in the middle of the sea. 9 ‘Your enemies boasted, “We will chase Israel and will catch them. We’ll divide up what we take from them. We’ll eat them alive. We’ll pull our swords out. Our powerful hands will destroy them.” 10 But you blew with your breath. The Red Sea covered your enemies. They sank like lead in the mighty waters. 11 ‘LORD, who among the gods is like you? Who is like you? You are majestic and holy. Your glory fills me with wonder. You do amazing things. 12 You reach out your right hand. The earth swallows up your enemies. 13 ‘Because your love is faithful, you will lead the people you have set free. Because you are so strong, you will guide them to the holy place where you live. 14 The nations will hear about it and tremble. Pain and suffering will take hold of the Philistines. 15 The chiefs of Edom will be terrified. The leaders of Moab will tremble with fear. The people of Canaan will melt away. 16 Fear and terror will fall on them. Your powerful arm will make them as still as a stone. Then your people will pass by, LORD. Then the people you created will pass by. 17 You will bring them in. You will plant them on the mountain you gave them. LORD, you have made that place your home. Lord, your hands have made your holy place secure. 18 ‘The LORD rules for ever and ever.’ 19 Pharaoh’s horses, chariots and horsemen went into the Red Sea. The LORD brought the waters of the sea back over them. But the people of Israel walked through the sea on dry ground. 20 Aaron’s sister Miriam was a prophet. She took a tambourine in her hand. All the women followed her. They played tambourines and danced. 21 Miriam sang to them, ‘Sing to the LORD. He is greatly honoured. He has thrown Pharaoh’s horses and chariot drivers into the Red Sea.’

The waters of Marah and Elim

22 Then Moses led Israel away from the Red Sea. They went into the Desert of Shur. For three days they travelled in the desert. They didn’t find any water there. 23 When they came to Marah, they couldn’t drink its water. It was bitter. That’s why the place is named Marah. 24 The people told Moses they weren’t happy with him. They said, ‘What are we supposed to drink?’ 25 Then Moses cried out to the LORD. The LORD showed him a stick. Moses threw it into the water. The water became fit to drink. There the LORD gave a ruling and instruction for the people. And there he tested them. 26 He said, ‘I am the LORD your God. Listen carefully to me. Do what is right in my eyes. Pay attention to my commands. Obey all my rules. If you do, I will not send on you any of the diseases I sent on the Egyptians. I am the LORD who heals you.’ 27 The people came to Elim. It had 12 springs and 70 palm trees. They camped there near the water.