Изход 14 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И рече Господ на Моисея, думайки: 2 кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. (Чис 33:7; Ер 44:1) 3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила. 4 Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха. (Изх 4:21; Изх 10:20; Ез 28:22; Рим 9:17)

Изх 4:21Изх 10:20Ез 28:22Рим 9:17

5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят? 6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си; 7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях. 8 И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка. (Изх 13:3; Прем 19:3)

Изх 13:3Прем 19:3

9 И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон. (И Н 24:6; 1 Мак 4:9)

И Н 24:61 Мак 4:9

10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа, 11 и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет? (Пс 105:7) 12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята. 13 Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека; (2 Лет 20:17) 14 Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни. (Вт 1:30; Вт 3:22; Съд 5:20)

Вт 1:30Вт 3:22Съд 5:20

15 И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; (И Н 24:7) 16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо. 17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му. 19 И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им; (Изх 13:21) 20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други. 21 Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. (И Н 4:23; Пс 77:13; Пс 105:9; Пс 113:3)

И Н 4:23Пс 77:13Пс 105:9Пс 113:3

22 И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. (1 Кор 10:1; Евр 11:29; Юд 5:13)

1 Кор 10:1Евр 11:29Юд 5:13

23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му. 24 И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни. (Пс 77:14) 25 И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни. (Вт 3:22) 26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето. (Изх 15:7; Прем 18:5; Прем 19:5)

Изх 15:7Прем 18:5Прем 19:5

28 И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. (Пс 105:11; Пс 135:15) 29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво. 30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг. 31 Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея. (2 Лет 20:20; Пс 105:12; Пс 108:14)

2 Лет 20:20Пс 105:12Пс 108:14

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Then the LORD spoke to Moses. 2 He said, ‘Tell the people of Israel to turn back. Let them camp near Pi Hahiroth between Migdol and the Red Sea. They must camp by the sea, opposite Baal Zephon. 3 Pharaoh will think, “The Israelites are wandering around the land. They don’t know which way to go. The desert is all around them.” 4 I will make Pharaoh stubborn. He will chase them. But I will gain glory for myself because of what will happen to Pharaoh and his whole army. And the Egyptians will know that I am the LORD.’ So the Israelites camped by the Red Sea. 5 The king of Egypt was told that the people had escaped. Then Pharaoh and his officials changed their minds about them. They said, ‘What have we done? We’ve let the people of Israel go! We’ve lost our slaves and all the work they used to do for us!’ 6 So he had his chariot made ready. He took his army with him. 7 He took 600 of the best chariots in Egypt. He also took along all the other chariots. Officers were in charge of all of them. 8 The LORD made Pharaoh, the king of Egypt, stubborn. So he chased the Israelites as they were marching out boldly. 9 The Egyptians went after the Israelites. All Pharaoh’s horses and chariots and horsemen and troops chased them. They caught up with the Israelites as they camped by the sea. The Israelites were near Pi Hahiroth, opposite Baal Zephon. 10 As Pharaoh approached, the Israelites looked back. There were the Egyptians marching after them! The Israelites were terrified. They cried out to the LORD. 11 They said to Moses, ‘Why did you bring us to the desert to die? Weren’t there any graves in Egypt? What have you done to us by bringing us out of Egypt? 12 We told you in Egypt, “Leave us alone. Let us serve the Egyptians.” It would have been better for us to serve the Egyptians than to die here in the desert!’ 13 Moses answered the people. He said, ‘Don’t be afraid. Stand firm. You will see how the LORD will save you today. Do you see those Egyptians? You will never see them again. 14 The LORD will fight for you. Just be still.’ 15 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Why are you crying out to me? Tell the people of Israel to move on. 16 Hold out your walking stick. Reach out your hand over the Red Sea to divide the water. Then the people can go through the sea on dry ground. 17 I will make the Egyptians stubborn. They will go in after the Israelites. I will gain glory for myself because of what will happen to Pharaoh, his army, chariots and horsemen. 18 The Egyptians will know that I am the LORD. I will gain glory because of what will happen to Pharaoh, his chariots and his horsemen.’ 19 The angel of God had been travelling in front of Israel’s army. Now he moved back and went behind them. The pillar of cloud also moved away from in front of them. Now it stood behind them. 20 It came between the armies of Egypt and Israel. All through the night the cloud brought darkness to one side and light to the other. Neither army went near the other all night long. 21 Then Moses reached out his hand over the Red Sea. All that night the LORD pushed the sea back with a strong east wind. He turned the sea into dry land. The waters were divided. 22 The people of Israel went through the sea on dry ground. There was a wall of water on their right side and on their left. 23 The Egyptians chased them. All Pharaoh’s horses and chariots and horsemen followed them into the sea. 24 Near the end of the night the LORD looked down from the pillar of fire and cloud. He saw the Egyptian army and threw it into a panic. 25 He jammed the wheels of their chariots. That made the chariots hard to drive. The Egyptians said, ‘Let’s get away from the Israelites! The LORD is fighting for Israel against Egypt.’ 26 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Reach out your hand over the sea. The waters will flow back over the Egyptians and their chariots and horsemen.’ 27 So Moses reached out his hand over the sea. At sunrise the sea went back to its place. The Egyptians tried to run away from the sea. But the LORD swept them into it. 28 The water flowed back and covered the chariots and horsemen. It covered the entire army of Pharaoh that had followed the people of Israel into the sea. Not one of the Egyptians was left. 29 But the Israelites went through the sea on dry ground. There was a wall of water on their right side and on their left. 30 That day the LORD saved Israel from the power of Egypt. The Israelites saw the Egyptians lying dead on the shore. 31 The Israelites saw the amazing power the LORD showed against the Egyptians. So the Israelites had great respect for the LORD and put their trust in him. They also put their trust in his servant Moses.