Еремия 42 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И дойдоха всички военни началници и Иоанан, син на Карея, и Иезания, син на Хошаия, и целият народ – от малък до голям, 2 и рекоха на пророк Иеремия: „да падне молбата ни пред лицето ти, помоли се за нас на твоя Господ Бог за всичкия тоя остатък, защото от много останахме малко, както ни виждат твоите очи, (Ис 37:4; Ер 37:3) 3 та твоят Господ Бог да ни посочи пътя, по който да вървим, и това, що трябва да правим“. 4 И рече им пророк Иеремия: „чувам, ще се помоля на вашия Господ Бог, според думите ви, и всичко, що Господ ви отговори, ще ви явя, ни дума няма да скрия от вас“. 5 Те рекоха на Иеремия: „Господ нека бъде помежду ни верен и истинен свидетел на това, че ние ще изпълним точно всичко, с каквото твоят Господ Бог те прати при нас: (Изх 19:8; И Н 24:24)

Изх 19:8И Н 24:24

6 добро ли, лошо ли бъде то, но ще послушаме гласа на нашия Господ Бог, при Когото те пращаме, та да ни бъде добре, кога бъдем послушни на гласа на Господа, нашия Бог“. 7 След десет дена биде слово Господне към Иеремия. 8 Той повика при себе си Кареевия син Иоанана, всички с него военни началници и целия народ – от малък до голям, 9 и рече им: тъй казва Господ, Бог Израилев, до Когото ме пратихте да поднеса пред Него вашата молба: 10 ако останете в тая земя, Аз ще ви уредя и не ще ви разоря, ще ви посадя и не ще ви изкореня, защото съжалявам за бедствието, що ви сторих. (Ер 24:6) 11 Не бойте се от вавилонския цар, от когото ви е страх, не бойте се от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, да ви спасявам и ви избавям от ръката му. (Ис 41:10; Ис 43:5; Ер 30:10)

Ис 41:10Ис 43:5Ер 30:10

12 И ще покажа към вас милост, и той ще се смили над вас и ще ви върне във вашата земя. 13 Ако пък кажете: „не щем да живеем в тая земя“ и не послушате гласа на Господа, вашия Бог, думайки: 14 „не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем“, – 15 то изслушайте сега словото Господне, вие, остатък от Иуда: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ако решително обърнете лице да идете в Египет, и отидете, за да живеете там, 16 то мечът, от който се боите, ще ви застигне там, в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, винаги ще ви следи в Египет, и там ще умрете. (Ер 44:12; Ос 9:6) 17 И всички, които обърнат лицето си да идат в Египет и там да живеят, ще умрат от меч, глад и мор, и ни един от тях не ще остане и не ще избегне бедствието, което ще напратя върху им. (Ез 6:12; Ез 14:21) 18 Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: както се изля гневът Ми и яростта Ми върху иерусалимските жители, тъй ще се излее яростта Ми върху вас, кога влезете в Египет, и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор, и няма вече да видите това място. (Ер 7:20; Ер 44:6; Ез 5:15)

Ер 7:20Ер 44:6Ез 5:15

19 Към вас, остатък от Иуда, изрече Господ: не отивайте в Египет; наздраво знайте, че днес съм ви предпазвал; 20 защото вие съгрешихте против сами себе си: вие ме пратихте до Господа, нашия Бог, и рекохте: „помоли се за нас на Господа, нашия Бог, и всичко, що каже Господ, Бог наш, обади ни, – и ще извършим“. 21 Аз днес ви обадих; но вие не послушахте гласа на Господа, нашия Бог, и всичко онова, с което Той ме прати до вас. 22 И тъй, знайте, че ще умрете от меч, глад и мор в онова място, дето искате да отидете, за да живеете там.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Then all the army officers approached Jeremiah. They included Johanan, the son of Kareah, and Jezaniah, the son of Hoshaiah. All the people from the least important of them to the most important also came. 2 All of them said to Jeremiah the prophet, ‘Please listen to our appeal. Pray to the LORD your God. Pray for all of us who are left here. Once there were many of us. But as you can see, only a few of us are left now. 3 So pray to the LORD your God. Pray that he’ll tell us where we should go. Pray that he’ll tell us what we should do.’ 4 ‘I’ve heard you,’ Jeremiah the prophet replied. ‘I’ll certainly pray to the LORD your God. I’ll do what you have asked me to do. In fact, I’ll tell you everything the LORD says. I won’t keep anything back from you.’ 5 Then they said to Jeremiah, ‘We’ll do everything the LORD your God sends you to tell us to do. If we don’t, may he be a true and faithful witness against us. 6 It doesn’t matter whether what you say is in our favour or not. We’re asking you to pray to the LORD our God. And we’ll obey him. Things will go well with us. That’s because we will obey the LORD our God.’ 7 Ten days later a message came to Jeremiah from the LORD. 8 So Jeremiah sent for Johanan, the son of Kareah, and all the other army officers with him. Jeremiah also gathered together all the people from the least important of them to the most important. 9 He said to all of them, ‘The LORD is the God of Israel. You asked me to present your appeal to him. He told me, 10 “Stay in this land. Then I will build you up. I will not tear you down. I will plant you. I will not pull you up by the roots. I have decided to stop bringing trouble on you. 11 Do not be afraid of the king of Babylon. You are afraid of him now. Do not be,” announces the LORD. “I am with you. I will keep you safe. I will save you from his power. 12 I will show you my loving concern. Then he will have concern for you. And he will let you return to your land.” 13 ‘But suppose you say, “We won’t stay in this land.” If you do, you will be disobeying the LORD your God. 14 And suppose you say, “No! We’ll go and live in Egypt. There we won’t have to face war anymore. We won’t hear the trumpets of war. And we won’t get hungry.” 15 Then listen to what the LORD says to you who are left in Judah. He is the LORD who rules over all. He is the God of Israel. He says, “Have you already made up your minds to go to Egypt? Are you going to make your homes there? 16 Then the war you fear will catch up with you there. The hunger you are afraid of will follow you into Egypt. And you will die there. 17 In fact, that will happen to all those who go and make their homes in Egypt. All of them will die of war, hunger and plague. Not one of them will live. None of them will escape the trouble I will bring on them.” 18 He is the LORD who rules over all. He is the God of Israel. He says, “My great anger has been poured out on those who used to live in Jerusalem. In the same way, it will be poured out on you when you go to Egypt. People will use your name in a curse. They will be shocked at you. They will say bad things about you. And they will say you are shameful. You will never see this place again.” 19 ‘The LORD has spoken to you who are left in Judah. He has said, “Do not go to Egypt.” Here is something you can be sure of. I am warning you about it today. 20 You made a big mistake when you asked me to pray to the LORD your God. You said, “Pray to the LORD our God for us. Tell us everything he says. We’ll do it.” 21 I have told you today what the LORD your God wants you to do. But you still haven’t obeyed him. You haven’t done anything he sent me to tell you to do. 22 So here is something else you can be sure of. You will die of war, hunger and plague. You want to go and make your homes in Egypt. But you will die there.’