Еремия 18 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Слово, което биде към Иеремия от Господа: 2 стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи. 3 И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото. 4 И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи. 5 И биде слово Господне към мене: 6 доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев. (Ис 45:9; Рим 9:20; Прем 15:7)

Ис 45:9Рим 9:20Прем 15:7

7 Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя; (Ер 1:10) 8 но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя. (Ез 18:21) 9 А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя; 10 но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам. 11 И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си. (Ер 7:3; Ер 25:5; Ер 35:15; Йн 3:8)

Ер 7:3Ер 25:5Ер 35:15Йн 3:8

12 Но те казват: „не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце.“ (Ер 2:25) 13 Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица. (Ер 2:10) 14 Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води? 15 А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път, (Ер 6:16) 16 за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава. (Ер 19:8; Ер 49:13; Ер 50:13)

Ер 19:8Ер 49:13Ер 50:13

17 Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя. (Пр 1:26) 18 А те казаха: „дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му“. (Мал 2:7) 19 Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници. (Ер 20:12) 20 Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв. (Бит 44:4; Пс 7:16; Мт 22:15)

Бит 44:4Пс 7:16Мт 22:15

21 И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им – умъртвени с меч на война. (Пс 108:9) 22 Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми. (Пс 34:7; Лк 20:20) 23 Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен. (Пс 108:14; Ер 11:19)

New International Reader’s Version

от Biblica

The Lord sends Jeremiah to the potter’s house

1 A message from the LORD came to me. He said, 2 ‘Jeremiah, go down to the potter’s house. I will give you my message there.’ 3 So I went down to the potter’s house. I saw him working at his wheel. 4 His hands were shaping a pot out of clay. But he saw that something was wrong with it. So he formed it into another pot. He shaped it in the way that seemed best to him. 5 Then the LORD’s message came to me. 6 ‘People of Israel, I can do with you just as this potter does,’ announces the LORD. ‘The clay is in the potter’s hand. And you are in my hand, people of Israel. 7 Suppose I announce that something will happen to a nation or kingdom. Suppose I announce that it will be pulled up by the roots. And I announce that it will be torn down and destroyed. 8 But suppose the nation I warned turns away from its sins. Then I will not do what I said I would. I will not bring trouble on it as I had planned. 9 But suppose I announce that a nation or kingdom is going to be built up and planted. 10 And then it does what is evil in my eyes. It does not obey me. Then I will think again about the good things I had wanted to do for it. 11 ‘So speak to the people of Judah and Jerusalem. Tell them, “The LORD says, ‘Look! I am making plans against you. I am going to bring trouble on you. So each one of you must turn from your evil ways. Change the way you live and act.’ ” 12 But they will reply, “It’s no use. We will continue to do what we’ve already planned. All of us will do what our stubborn and evil hearts want us to do.” ’ 13 So the LORD says, ‘Ask the nations a question. Say to them, “Who has ever heard anything like this? The people of Israel have done a very horrible thing. 14 Does the snow ever disappear from Lebanon’s rocky slopes? Do its cool waters ever stop flowing from places far away? 15 But my people have forgotten me. They burn incense to worthless gods. Their gods made them trip and fall as they walked on the old paths. They made them use side roads instead of roads that were built up. 16 So their land will become a horrible thing. People will make fun of it again and again. All those who pass by it will be shocked. They will shake their heads. 17 I will sweep over my people like a wind from the east. I will use the Babylonians to scatter them. I will show them my back and not my face. I will desert them when their day of trouble comes.” ’ 18 They said, ‘Come on. Let’s make plans against Jeremiah. We’ll still have priests to teach us the law. We’ll always have wise people to give us advice. We’ll have prophets to bring us messages from the LORD. So come on. Let’s speak out against Jeremiah. We shouldn’t pay any attention to what he says.’ 19 LORD, please listen to me! Hear what my enemies are saying about me! 20 Should the good things I’ve done be paid back with evil? But my enemies have dug a pit for me. Remember that I stood in front of you and spoke up for them. I tried to turn your anger away from them. 21 So let their children die of hunger. Let my enemies be killed in war. Let their wives lose their children and husbands. Let their men be put to death. Let their young men be killed in battle. 22 Bring their enemies against them without warning. Let cries be heard from their houses. They have dug a pit to capture me. They have hidden traps for my feet. 23 But LORD, you know all about their plans to kill me. Don’t forgive their crimes. Don’t erase their sins from your sight. Destroy my enemies. Punish them when the time to show your anger comes.