Деяния 25 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла 3 и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там. 5 И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят. 6 И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла. 7 Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 8 а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря. (Д А 24:12; Д А 28:17) 9 Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене. 10 Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш. 11 Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам. (Д А 28:18) 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш. 13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15 за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. (Д А 24:1) 16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19 те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. (Д А 18:15) 20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това? 21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря. 22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш. 23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла. 24 И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. (Д А 22:22; Д А 24:5) 25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему. (Д А 23:9) 26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша. 27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.

New International Reader’s Version

от Biblica

Paul’s trial in front of Festus

1 Three days after Festus arrived, he went up from Caesarea to Jerusalem. 2 There the chief priests and the Jewish leaders came to Festus. They brought their charges against Paul. 3 They tried very hard to get Festus to have Paul taken to Jerusalem. They asked for this as a favour. They were planning to hide and attack Paul along the way. They wanted to kill him. 4 Festus answered, ‘Paul is being held at Caesarea. Soon I’ll be going there myself. 5 Let some of your leaders come with me. If the man has done anything wrong, they can bring charges against him there.’ 6 Festus spent eight or ten days in Jerusalem with them. Then he went down to Caesarea. The next day he called the court together. He ordered Paul to be brought to him. 7 When Paul arrived, the Jews who had come down from Jerusalem stood around him. They brought many strong charges against him. But they couldn’t prove that these charges were true. 8 Then Paul spoke up for himself. He said, ‘I’ve done nothing wrong against the law of the Jews or against the temple. I’ve done nothing wrong against Caesar.’ 9 But Festus wanted to do the Jews a favour. So he said to Paul, ‘Are you willing to go up to Jerusalem? Are you willing to go on trial there? Are you willing to face these charges in my court?’ 10 Paul answered, ‘I’m already standing in Caesar’s court. This is where I should go on trial. I haven’t done anything wrong to the Jews. You yourself know that very well. 11 If I am guilty of anything worthy of death, I’m willing to die. But the charges brought against me by these Jews are not true. No one has the right to hand me over to them. I make my appeal to Caesar!’ 12 Festus talked it over with the members of his court. Then he said, ‘You have made an appeal to Caesar. To Caesar you will go!’

Festus talks with King Agrippa

13 A few days later King Agrippa and Bernice arrived in Caesarea. They came to pay a visit to Festus. 14 They were spending many days there. So Festus talked with the king about Paul’s case. He said, ‘There’s a man here that Felix left as a prisoner. 15 When I went to Jerusalem, the Jewish chief priests and the elders brought charges against the man. They wanted him to be found guilty. 16 ‘I told them that this is not the way Romans do things. We don’t judge people before they have faced those bringing charges against them. They must have a chance to argue against the charges for themselves. 17 When the Jewish leaders came back with me, I didn’t waste any time. I called the court together the next day. I ordered the man to be brought in. 18 Those bringing charges against him got up to speak. But they didn’t charge him with any of the crimes I had expected. 19 Instead, they argued with him about their own beliefs. They didn’t agree about a man named Jesus. They said Jesus was dead, but Paul claimed Jesus was alive. 20 I had no idea how to look into such matters. So I asked Paul if he would be willing to go to Jerusalem. There he could be tried on these charges. 21 But Paul made an appeal to have the Emperor decide his case. So I ordered him to be held until I could send him to Caesar.’ 22 Then Agrippa said to Festus, ‘I would like to hear this man myself.’ Festus replied, ‘Tomorrow you will hear him.’

Paul in front of Agrippa

23 The next day Agrippa and Bernice arrived. They were treated like very important people. They entered the courtroom. The most important military officers and the leading men of the city came with them. When Festus gave the command, Paul was brought in. 24 Festus said, ‘King Agrippa, and everyone else here, take a good look at this man! A large number of Jews have come to me about him. They came to me in Jerusalem and also here in Caesarea. They keep shouting that he shouldn’t live any longer. 25 I have found that he hasn’t done anything worthy of death. But he made his appeal to the Emperor. So I decided to send him to Rome. 26 I don’t have anything certain to write about him to His Majesty. So I have brought him here today. Now all of you will be able to hear him. King Agrippa, it will also be very good for you to hear him. As a result of this hearing, I will have something to write. 27 It doesn’t make sense to send a prisoner on to Rome without listing the charges against him.’