Деяния 24 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла. 2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше: 3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки. 4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч. 5 Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, (Д А 28:22) 6 който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; (Д А 21:28) 7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи, 8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме. 9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй. 10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита. 11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение. 12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа, 13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват. 14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците, 15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. (Йн 5:28) 16 Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. (Д А 23:1) 17 След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. (Д А 11:29; Рим 15:25) 18 При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, (Д А 21:26) 19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене. 20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, – 21 освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. (Д А 23:6) 22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий. 23 И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. (Д А 27:3) 24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса. 25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам. 26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него. 27 Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови. (Д А 21:11; Д А 25:9)

New International Reader’s Version

от Biblica

Paul’s trial in front of Felix

1 Five days later Ananias the high priest went down to Caesarea. Some elders and a lawyer named Tertullus went with him. They brought their charges against Paul to the governor. 2 So Paul was called in. Tertullus began to bring the charges against Paul. He said to Felix, ‘We have enjoyed a long time of peace while you have been ruling. You are a wise leader. You have made this a better nation. 3 Most excellent Felix, we gladly admit this everywhere and in every way. And we are very thankful. 4 I don’t want to bother you. But would you be kind enough to listen to us for a short time? 5 ‘We have found that Paul is a troublemaker. This man stirs up trouble among Jews all over the world. He is a leader of those who follow Jesus of Nazareth. 6-7 He even tried to make our temple impure. So we arrested him. 8 Question him yourself. Then you will learn the truth about all these charges we are bringing against him.’ 9 The other Jews said the same thing. They agreed that the charges were true. 10 The governor motioned for Paul to speak. Paul said, ‘I know that you have been a judge over this nation for quite a few years. So I am glad to explain my actions to you. 11 About 12 days ago I went up to Jerusalem to worship. You can easily check on this. 12 Those bringing charges against me did not find me arguing with anyone at the temple. I wasn’t stirring up a crowd in the synagogues or anywhere else in the city. 13 They can’t prove to you any of the charges they are making against me. 14 It is true that I worship the God of our people. I am a follower of the Way of Jesus. Those bringing charges against me call it a cult. I believe everything that is in keeping with the Law. I believe everything that is in keeping with what is written in the Prophets. 15 I have the same hope in God that these men themselves have. I believe that both the godly and the ungodly will rise from the dead. 16 So I always try not to do anything wrong in the eyes of God or in the eyes of people. 17 ‘I was away for several years. Then I came to Jerusalem to bring my people gifts for those who were poor. I also came to offer sacrifices. 18 They found me doing this in the temple courtyard. I had already been made pure and “clean” in the usual way. There was no crowd with me. I didn’t stir up any trouble. 19 But there are some other Jews who should be here in front of you. They are from Asia Minor. They should bring charges if they have anything against me. 20 Let the Jews who are here tell you what crime I am guilty of. After all, I was put on trial by the Sanhedrin. 21 Perhaps they blame me for what I said when I was on trial. I shouted, “I believe that people will rise from the dead. That is why I am on trial here today.” ’ 22 Felix knew all about the Way of Jesus. So he put off the trial for the time being. ‘Lysias the commanding officer will come,’ he said. ‘Then I will decide your case.’ 23 He ordered the commander to keep Paul under guard. He told him to give Paul some freedom. He also told him to allow Paul’s friends to take care of his needs. 24 Several days later Felix came with his wife Drusilla. She was a Jew. Felix sent for Paul and listened to him speak about faith in Christ Jesus. 25 Paul talked about how to live a godly life. He talked about how people should control themselves. He also talked about the time when God will judge everyone. Then Felix became afraid. ‘That’s enough for now!’ he said. ‘You may leave. When I find the time, I will send for you.’ 26 He was hoping that Paul would offer him some money to let him go. So he often sent for Paul and talked with him. 27 Two years passed. Porcius Festus took the place of Felix. But Felix wanted to do the Jews a favour. So he left Paul in prison.