от Bulgarian Bible Society1Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. (Лев 23:16; Вт 16:9)2И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. (Мт 3:11; Д А 1:5; Д А 11:15; Д А 19:6)3И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.4И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. (Мк 16:17; 1 Кор 12:10; 1 Кор 12:28)5А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.6Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.7И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?8А как слушаме всички своя си роден говор?9Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,10на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[1],11критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?12Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?13А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.14Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:15тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;16но това е реченото чрез пророк Иоиля:17„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; (Ис 44:3; Йоил 2:28; Зах 12:10; Йн 7:39; Д А 11:28; Д А 16:9; Д А 21:9)18и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.19И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.20Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.21И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“. (Йоил 2:32; Рим 10:13)22Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,23Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;24но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. (Йн 10:18; Д А 3:15; Д А 4:10)25Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.26Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.27Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.28Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“. (Пс 15:5)29Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. (3 Цар 2:10; Д А 13:36)30А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:19; 2 Цар 23:2; Пс 131:3; Лк 1:69)31предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. (Пс 15:5; Д А 13:37)32Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. (Йн 15:27; Д А 3:15)33И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. (Йн 14:16)34Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, (Пс 109:1; Мт 22:44)35докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.36И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос. (Мт 28:18)37Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. (Ер 31:34; Д А 3:25)40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.44А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; (Д А 4:32)45продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.46И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, (Лк 24:53; Д А 20:11)47като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха. (Д А 5:14; Д А 11:21)
1When the day of Pentecost came, all the believers gathered in one place.2Suddenly a sound came from heaven. It was like a strong wind blowing. It filled the whole house where they were sitting.3They saw something that looked like fire in the shape of tongues. The flames separated and came to rest on each of them.4All of them were filled with the Holy Spirit. They began to speak in languages they had not known before. The Spirit gave them the ability to do this.5Godly Jews from every country in the world were staying in Jerusalem.6A crowd came together when they heard the sound. They were bewildered because each of them heard their own language being spoken.7The crowd was really amazed. They asked, ‘Aren’t all these people who are speaking Galileans?8Then why do we each hear them speaking in our own native language?9We are Parthians, Medes and Elamites. We live in Mesopotamia, Judea and Cappadocia. We are from Pontus, Asia,10Phrygia and Pamphylia. Others of us are from Egypt and the parts of Libya near Cyrene. Still others are visitors from Rome.11Some of the visitors are Jews. Others have accepted the Jewish faith. Also, Cretans and Arabs are here. We hear all these people speaking about God’s wonders in our own languages!’12They were amazed and bewildered. They asked one another, ‘What does this mean?’13But some people in the crowd made fun of the believers. ‘They’ve had too much wine!’ they said.
Peter speaks to the crowd
14Then Peter stood up with the 11 apostles. In a loud voice he spoke to the crowd. ‘My fellow Jews,’ he said, ‘let me explain this to you. All of you who live in Jerusalem, listen carefully to what I say.15You think these people are drunk. But they aren’t. It’s only nine o’clock in the morning!16No, here is what the prophet Joel meant.17He said, ‘ “In the last days, God says, I will pour out my Holy Spirit on all people. Your sons and daughters will prophesy. Your young men will see visions. Your old men will have dreams.18In those days, I will pour out my Spirit on my servants. I will pour out my Spirit on both men and women. When I do, they will prophesy.19I will show wonders in the heavens above. I will show signs on the earth below. There will be blood and fire and clouds of smoke.20The sun will become dark. The moon will turn red like blood. This will happen before the coming of the great and glorious day of the Lord.21Everyone who calls on the name of the Lord will be saved.” (Йоил 2:28)22‘Fellow Israelites, listen to this! Jesus of Nazareth was a man who had God’s approval. God did miracles, wonders and signs among you through Jesus. You yourselves know this.23Long ago God planned that Jesus would be handed over to you. With the help of evil people, you put Jesus to death. You nailed him to the cross.24But God raised him from the dead. He set him free from the suffering of death. It wasn’t possible for death to keep its hold on Jesus.25David spoke about him. He said, ‘ “I know that the Lord is always with me. Because he is at my right hand, I will always be secure.26So my heart is glad and joy is on my tongue. My whole body will be full of hope.27You will not leave me in the place of the dead. You will not let your holy one rot away.28You always show me the path that leads to life. You will fill me with joy when I am with you.” (Пс 16:8)29‘Fellow Israelites, you can be sure that King David died. He was buried. His tomb is still here today.30But David was a prophet. He knew that God had made a promise to him. God had promised that he would make someone in David’s family line king after him.31David saw what was coming. So he spoke about the Messiah rising from the dead. He said that the Messiah would not be left in the place of the dead. His body wouldn’t rot in the ground.32God has raised this same Jesus back to life. We are all witnesses of this.33Jesus has been given a place of honour at the right hand of God. He has received the Holy Spirit from the Father. This is what God had promised. It is Jesus who has poured out what you now see and hear.34David did not go up to heaven. But he said, ‘ “The Lord said to my Lord, ‘Sit at my right hand.35I will put your enemies under your control.’ ” (Пс 110:1)36‘So be sure of this, all you people of Israel. You nailed Jesus to the cross. But God has made him both Lord and Messiah.’37When the people heard this, it had a deep effect on them. They said to Peter and the other apostles, ‘Brothers, what should we do?’38Peter replied, ‘All of you must turn away from your sins and be baptised in the name of Jesus Christ. Then your sins will be forgiven. You will receive the gift of the Holy Spirit.39The promise is for you and your children. It is also for all who are far away. It is for all whom the Lord our God will choose.’40Peter said many other things to warn them. He begged them, ‘Save yourselves from these evil people.’41Those who accepted his message were baptised. About 3,000 people joined the believers that day.
The believers share their lives together
42The believers studied what the apostles taught. They shared their lives together. They ate and prayed together.43Everyone was amazed at what God was doing. They were amazed when the apostles performed many wonders and signs.44All the believers were together. They shared everything they had.45They sold property and other things they owned. They gave to anyone who needed something.46Every day they met together in the temple courtyard. They ate meals together in their homes. Their hearts were glad and sincere.47They praised God. They were respected by all the people. Every day the Lord added to their group those who were being saved.