Битие 50 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. (Бит 46:4) 2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля. 3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена. 4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй: 5 баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.) (Бит 47:29) 6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел. 7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, 8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем. 9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма. 10 И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена. (Сир 22:11) 11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан. 12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал: 13 отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона. (Бит 23:17; Д А 7:16) 14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му. 15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили? 16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза: 17 тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това. (Бит 26:24; Бит 31:42) 18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме. 19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога. 20 Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; (Бит 45:5) 21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце. 22 И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. (Бит 41:46) 23 И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. (Чис 32:39) 24 Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. (Евр 11:22) 25 Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. (Изх 13:19; И Н 24:32)

Изх 13:19И Н 24:32

26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Joseph threw himself on his father’s body. He wept over him and kissed him. 2 Then Joseph talked to the doctors who served him. He told them to prepare the body of his father Israel to be buried. So the doctors prepared it. 3 They took 40 days to do it. They needed that much time to prepare a body in the right way. The Egyptians mourned for Jacob 70 days. 4 After the days of sadness had passed, Joseph went to Pharaoh’s officials. He said to them, ‘If you are pleased with me, speak to Pharaoh for me. Tell him, 5 “My father made me give my word to him. He said, ‘I’m about to die. Bury me in the tomb I dug for myself in the land of Canaan.’ So let me go there and bury my father. Then I’ll come back.” ’ 6 Pharaoh said, ‘Go there and bury your father. Do what he made you promise to do.’ 7 So Joseph went to Canaan to bury his father. All Pharaoh’s officials went with him. They were the important people of his court and all the leaders of Egypt. 8 Joseph’s family also went. His brothers and all the rest of his father’s family went. Only their children and their flocks and herds were left in Goshen. 9 Chariots and horsemen also went up with him. It was a very large group. 10 They came to Atad, a place where corn was processed. It was near the River Jordan. There they sobbed loudly and bitterly. Joseph set apart seven days of sadness to honour his father’s memory. 11 The Canaanites living in that area saw how sad all of them were. They said, ‘The Egyptians are having a very special service for the dead.’ That’s why that place near the River Jordan is called Abel of the Egyptians. 12 So Jacob’s sons did exactly as he had commanded them. 13 They carried his body to the land of Canaan. They buried it in the cave in the field of Machpelah near Mamre. Abraham had bought the cave as a place where he could bury his wife’s body. He had bought the cave and the field from Ephron, the Hittite. 14 After Joseph buried his father, he went back to Egypt. His brothers and all the others who had gone to help him bury his father went back with him.

Joseph calms his brothers’ fears

15 Now that their father was dead, Joseph’s brothers were worried. They said, ‘Remember all the bad things we did to Joseph? What if he decides to hold those things against us? What if he pays us back for them?’ 16 So they sent a message to Joseph. They said, ‘Your father gave us directions before he died. 17 He said, “Here’s what you must say to Joseph. Tell him, ‘I’m asking you to forgive your brothers. Forgive the terrible things they did to you. Forgive them for treating you so badly.’ ” Now then, please forgive our sins. We serve the God of your father.’ When their message came to Joseph, he wept. 18 Then his brothers came and threw themselves down in front of him. ‘We are your slaves,’ they said. 19 But Joseph said to them, ‘Don’t be afraid. Do you think I’m God? 20 You planned to harm me. But God planned it for good. He planned to do what is now being done. He wanted to save many lives. 21 So then, don’t be afraid. I’ll provide for you and your children.’ He calmed their fears. And he spoke in a kind way to them.

Joseph dies

22 Joseph stayed in Egypt, along with all his father’s family. He lived 110 years. 23 He lived long enough to see Ephraim’s children and grandchildren. When the children of Makir were born, they were placed on Joseph’s knees and counted as his own children. Makir was the son of Manasseh. 24 Joseph said to his brothers, ‘I’m about to die. But God will surely come to help you. He’ll take you up out of this land. He’ll bring you to the land he promised to give to Abraham, Isaac and Jacob.’ 25 Joseph made the Israelites promise him. He said, ‘God will surely come to help you. Then you must carry my bones up from this place.’ 26 So Joseph died at the age of 110. They prepared his body to be buried. Then he was placed in a casket in Egypt.