Битие 37:1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. (Бит 35:27; Бит 36:6; Евр 11:13)

Бит 35:27Бит 36:6Евр 11:13

2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове. 3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха. 4 Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко. (Д А 7:9) 5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече. 6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах: 7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му. 9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят. 10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи? 11 Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. (Лк 2:19; Лк 2:51) 12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем. 13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре. 14 (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем. (Бит 23:2; 1 Цар 17:18) 15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш? 16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат? 17 И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13) 18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият. 19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде; 20 хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му. (Пс 40:8; Мт 21:38) 21 Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме. (Бит 42:22) 22 Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. (Бит 42:22) 23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него, 24 и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода. (Зах 9:11) 25 И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет. (Бит 31:21; Ер 8:22; Ер 22:6)

Бит 31:21Ер 8:22Ер 22:6

26 Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? (Йов 16:18) 27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха 28 и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет. (Съд 8:26; Пс 104:17; Прем 10:13)

Съд 8:26Пс 104:17Прем 10:13

29 Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си, (Бит 44:13; Лев 10:6; Чис 14:6)

Бит 44:13Лев 10:6Чис 14:6

30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна? 31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв; 32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не? 33 Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан. (Бит 44:28) 34 И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни. (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31; 3 Цар 20:32)

1 Цар 4:122 Цар 3:313 Цар 20:32

35 И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. (Бит 42:38; Тов 10:7) 36 А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите. (Бит 39:1; Пс 104:17)

New International Reader’s Version

от Biblica

Joseph has two dreams

1 Jacob lived in the land of Canaan. It’s the land where his father had stayed. 2 Here is the story of the family line of Jacob. Joseph was a young man. He was 17 years old. He was taking care of the flocks with some of his brothers. They were the sons of Bilhah and the sons of Zilpah, the wives of his father Jacob. Joseph brought their father a bad report about his brothers. 3 Israel loved Joseph more than any of his other sons. That’s because Joseph had been born to him when he was old. Israel made him a beautiful robe. 4 Joseph’s brothers saw that their father loved him more than any of them. So they hated Joseph. They couldn’t even speak one kind word to him. 5 Joseph had a dream. When he told it to his brothers, they hated him even more. 6 He said to them, ‘Listen to the dream I had. 7 We were tying up bundles of corn out in the field. Suddenly my bundle stood up straight. Your bundles gathered around my bundle and bowed down to it.’ 8 His brothers said to him, ‘Do you plan to be king over us? Will you really rule over us?’ So they hated him even more because of his dream. They didn’t like what he had said. 9 Then Joseph had another dream. He told it to his brothers. ‘Listen’, he said. ‘I had another dream. This time the sun and moon and 11 stars were bowing down to me.’ 10 He told his father as well as his brothers. Then his father rebuked him. He said, ‘What about this dream you had? Will your mother and I and your brothers really do that? Will we really come and bow down to the ground in front of you?’ 11 His brothers were jealous of him. But his father kept the dreams in mind.

Joseph is sold by his brothers

12 Joseph’s brothers had gone to take care of their father’s flocks near Shechem. 13 Israel said to Joseph, ‘As you know, your brothers are taking care of the flocks near Shechem. Come. I’m going to send you to them.’ ‘All right’, Joseph replied. 14 So Israel said to him, ‘Go to your brothers. See how they are doing. Also see how the flocks are doing. Then come back and tell me.’ So he sent him away from the Hebron Valley. Joseph arrived at Shechem. 15 A man found him wandering around in the fields. He asked Joseph, ‘What are you looking for?’ 16 He replied, ‘I’m looking for my brothers. Can you tell me where they are taking care of their flocks?’ 17 ‘They’ve moved on from here,’ the man answered. ‘I heard them say, “Let’s go to Dothan.” ’ So Joseph went to look for his brothers. He found them near Dothan. 18 But they saw him a long way off. Before he reached them, they made plans to kill him. 19 ‘Here comes that dreamer!’ they said to one another. 20 ‘Come. Let’s kill him. Let’s throw him into one of these empty wells. Let’s say that a wild animal ate him up. Then we’ll see whether his dreams will come true.’ 21 Reuben heard them talking. He tried to save Joseph from them. ‘Let’s not take his life,’ he said. 22 ‘Don’t spill any of his blood. Throw him into this empty well here in the desert. But don’t harm him yourselves.’ Reuben said that to save Joseph from them. He was hoping he could take him back to his father. 23 When Joseph came to his brothers, he was wearing his beautiful robe. They took it away from him. 24 And they threw him into the well. The well was empty. There wasn’t any water in it. 25 Then they sat down to eat their meal. As they did, they saw some Ishmaelite traders coming from Gilead. Their camels were loaded with spices, lotion and myrrh. They were on their way to take them down to Egypt. 26 Judah said to his brothers, ‘What will we gain if we kill our brother and try to cover up what we’ve done? 27 Come. Let’s sell him to these traders. Let’s not harm him ourselves. After all, he’s our brother. He’s our own flesh and blood.’ Judah’s brothers agreed with him. 28 The traders from Midian came by. Joseph’s brothers pulled him up out of the well. They sold him to the Ishmaelite traders for 240 grams of silver. Then the traders took him to Egypt. 29 Later, Reuben came back to the empty well. He saw that Joseph wasn’t there. He was so upset that he tore his clothes. 30 He went back to his brothers and said, ‘The boy isn’t there! Now what should I do?’ 31 Then they got Joseph’s beautiful robe. They killed a goat and dipped the robe in the blood. 32 They took the robe back to their father. They said, ‘We found this. Take a look at it. See if it’s your son’s robe.’ 33 Jacob recognised it. He said, ‘It’s my son’s robe! A wild animal has eaten him up. Joseph must have been torn to pieces.’ 34 Jacob tore his clothes. He put on the rough clothing people wear when they’re sad. Then he mourned for his son many days. 35 All Jacob’s other sons and daughters came to comfort him. But they weren’t able to. He said, ‘I will continue to mourn until I go down into the grave to be with my son.’ So Joseph’s father mourned for him. 36 But the traders from Midian sold Joseph to Potiphar in Egypt. Potiphar was one of Pharaoh’s officials. He was the captain of the palace guard.