Псалм 142

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).

1 Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда (Пс 16:1) 

2 и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. (Йов 9:2; Йов 15:14; Йов 25:4) 

3 Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, (1 Цар 23:14) 

4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. 

5 Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. (Пс 76:6) 

6 Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. (Пс 27:2) 

7 Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. (Пс 27:1) 

8 Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. (Пс 85:11) 

9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. 

10 Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. (Неем 9:20) 

11 Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми (Пс 26:11; Пс 141:7) 

12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 142

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

Hilferuf in schwerer Bedrängnis

1 Eine Unterweisung Davids, als er in der Höhle war, ein Gebet. (1 Цар 24:4) 

2 Ich schreie zum HERRN mit meiner Stimme, ich flehe zum HERRN mit meiner Stimme. 

3 Ich schütte meine Klage vor ihm aus und zeige an vor ihm meine Not. 

4 Wenn mein Geist in Ängsten ist, so kennst du doch meinen Pfad. Sie legen mir Schlingen auf den Weg, den ich gehe. 

5 Schau zur Rechten und sieh: Da will mich niemand kennen. Ich kann nicht entfliehen, niemand nimmt sich meiner an. 

6 HERR, zu dir schreie ich und sage: / Du bist meine Zuversicht, mein Teil im Lande der Lebendigen. (Пс 27:13) 

7 Höre auf meine Klage, denn ich werde sehr geplagt. Errette mich von meinen Verfolgern, denn sie sind mir zu mächtig. 

8 Führe mich aus dem Kerker, dass ich preise deinen Namen. Die Gerechten werden sich zu mir sammeln, wenn du mir wohltust. 

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart.
Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft.

www.die-bibel.de