1Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят. (Пс 31:11; Пс 146:1)2Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир; (Пс 91:4)3пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание, (Пс 39:4; Ис 42:10; Отк 5:9)4защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.5Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.6Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство. (Бит 1:6; Йн 1:3)7Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове. (Йов 38:8; Ер 5:22)8Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,9защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви. (Бит 1:3; Юд 16:14)10Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете). (Йов 5:12)11А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род. (Пр 19:21; Ис 46:4)12Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие! (Пс 64:5; Пс 143:12)13От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки; (2 Лет 16:9; Йов 28:24)14от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:15на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.16Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.17Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави. (Пр 21:31)18Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му, (Йов 36:7; Пс 33:16; 1 Пет 3:12)19че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.20Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;21за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме. (Ис 66:14)22Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
1Ein Lied von David, zum Nachdenken.[1] Glücklich sind alle, denen Gott ihr Unrecht vergeben und ihre Schuld zugedeckt hat! (Пс 42:1; Пс 44:1; Пс 45:1; Пс 52:1; Пс 74:1; Пс 78:1; Пс 88:1; Пс 89:1; Пс 142:1)2Glücklich ist der Mensch, dem der HERR seine Sünden nicht anrechnet und der mit Gott kein falsches Spiel treibt!3Erst wollte ich meine Schuld verheimlichen. Doch davon wurde ich so schwach und elend, dass ich nur noch stöhnen konnte.4Tag und Nacht bedrückte mich deine strafende Hand, meine Lebenskraft vertrocknete wie Wasser in der Sommerhitze.5Da endlich gestand ich dir meine Sünde; mein Unrecht wollte ich nicht länger verschweigen. Ich sagte: »Ich will dem HERRN meine Vergehen bekennen!« Und wirklich: Du hast mir meine ganze Schuld vergeben!6Darum sollen alle, die dir treu sind, Herr, zu dir beten. Wer dich anruft, solange noch Zeit ist, der bleibt verschont von den Wogen des Unheils.7Bei dir bin ich in Sicherheit; du bewahrst mich in aller Bedrängnis und lässt mich jubeln über deine Rettung.8Du sprichst zu mir: »Ich will dich lehren und dir den Weg zeigen, den du gehen sollst; ich berate dich, nie verliere ich dich aus den Augen.9Sei nicht wie ein Pferd oder ein Maultier ohne Verstand! Mit Zaum und Zügel musst du sie bändigen, sonst folgen sie dir nicht!«10Wer Gott den Rücken kehrt, der schafft sich Not und Schmerzen. Wer jedoch dem HERRN vertraut, den wird Gottes Liebe umgeben.11Freut euch an ihm und jubelt laut, die ihr den Willen des HERRN tut! Singt vor Freude, die ihr aufrichtig mit ihm lebt!