от Bulgarian Bible Society1Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.2Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.3Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.4Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.5Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.6Камъните и са място за сапфир, и в нея златни зрънца.7Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;8лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.9На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;10в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;11възпира течението на реките и скритото изважда на видело.12Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?13Не знае човек цената и, и тя не се намира по земята на живите.14Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.15Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро; (Пс 18:11; Пс 118:29)16тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир; (Пр 8:11; Прем 7:9)17не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.18А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.19С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.20Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?21Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.22Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.23Бог знае пътя и, и Той познава мястото и. (Вар 3:32)24Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.25Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,26когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния, (Йов 38:25)27тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита28и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум. (Пр 1:7)