1Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; (Пс 102:1; Пс 102:22)2Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; (Бит 1:3; Бит 1:6; Бит 1:8)3Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. (Бит 1:7)4Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[1] (Евр 1:7)5Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.6Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.7От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; (Йов 37:5)8възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.9Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. (Йов 38:10)10Ти прати извори в долините: между планини текат (води), (Вт 11:11; Йов 5:10; Пс 73:15)11поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.12При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.13Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.14Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна (Пс 146:8)15и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. (Съд 9:13; Сир 40:20)16Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;17по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,18високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.19Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.20Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; (Бит 1:16)21лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Пс 146:9; Ис 31:4)22Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; (Йов 37:8)23човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.24Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. (Пс 32:5; Пс 91:6)25А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; (Сир 43:27)26там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. (Йов 40:20)27Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. (Пс 144:15)28Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; (Пр 6:8)29скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; (Йов 12:10)30пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. (Йов 33:4)31Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!32Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. (Пс 143:5)33Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.34Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.35Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия! (Пс 102:1)
1Ich will den HERRN loben von ganzem Herzen, alles in mir soll seinen heiligen Namen preisen!2Ich will den HERRN loben und nie vergessen, wie viel Gutes er mir getan hat.3Ja, er vergibt mir meine ganze Schuld und heilt mich von allen Krankheiten!4Er bewahrt mich vor dem sicheren Tod und beschenkt mich mit seiner Liebe und Barmherzigkeit[1].5Mein Leben lang gibt er mir Gutes im Überfluss, er macht mich wieder jung und stark wie ein Adler.6Was der HERR tut, beweist seine Treue, den Unterdrückten verhilft er zu ihrem Recht.7Er weihte Mose in seine Pläne ein und ließ die Israeliten seine gewaltigen Taten erleben.8Barmherzig und gnädig ist der HERR, groß ist seine Geduld und grenzenlos seine Liebe!9Er beschuldigt uns nicht endlos und bleibt nicht für immer zornig.10Er bestraft uns nicht, wie wir es verdienen; unsere Sünden und Verfehlungen zahlt er uns nicht heim.11Denn so hoch, wie der Himmel über der Erde ist, so groß ist seine Liebe zu allen, die Ehrfurcht vor ihm haben.12So fern, wie der Osten vom Westen liegt, so weit wirft Gott unsere Schuld von uns fort!13Wie ein Vater seine Kinder liebt, so liebt der HERR alle, die ihn achten und ehren.14Denn er weiß, wie vergänglich wir sind; er vergisst nicht, dass wir nur Staub sind.15Der Mensch ist wie das Gras, er blüht wie eine Blume auf dem Feld.16Wenn der heiße Wüstenwind darüberfegt, ist sie spurlos verschwunden, und niemand weiß, wo sie gestanden hat.17Die Güte des HERRN aber bleibt für immer und ewig; sie gilt allen, die ihm mit Ehrfurcht begegnen. Auf seine Zusagen ist auch für die kommenden Generationen Verlass,18wenn sie sich an seinen Bund halten und seine Gebote befolgen.19Der HERR hat seinen Thron im Himmel errichtet, über alles herrscht er als König.20Lobt den HERRN, ihr mächtigen Engel, die ihr seinen Worten gehorcht und seine Befehle ausführt!21Lobt den HERRN, ihr himmlischen Heere, die ihr zu seinen Diensten steht und seinen Willen tut!22Lobt den HERRN, alle seine Geschöpfe, an allen Orten seiner Herrschaft soll man es hören! Auch ich will den HERRN loben von ganzem Herzen!