2 Царе 24 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда. (1 Лет 21:1) 2 И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има. 3 Иоав каза на царя: Господ, Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо? 4 Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ. (1 Лет 21:4; 1 Лет 27:24)

1 Лет 21:41 Лет 27:24

5 Те преминаха Иордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер; (Вт 2:36; И Н 13:16)

Вт 2:36И Н 13:16

6 и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон; 7 дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия, 8 обходиха цялата страна и стигнаха в Иерусалим след девет месеца и двайсет дена. 9 Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи – петстотин хиляди. (1 Лет 21:5; 1 Лет 27:24)

1 Лет 21:51 Лет 27:24

10 И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно. (1 Лет 21:8) 11 Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец: (1 Лет 21:9) 12 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе. 13 И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил. (1 Лет 21:11) 14 Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.) (Сир 2:18) 15 И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души. 16 И Ангел (Божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна. (Ер 42:10) 17 Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом. (1 Лет 21:17) 18 И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна. (1 Лет 21:18; 2 Лет 3:1)

1 Лет 21:182 Лет 3:1

19 И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ. 20 Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи. 21 Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа. 22 Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете – за дърва. (3 Цар 19:21; 1 Лет 21:23) 23 Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе! 24 Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро. 25 Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана. (Бит 12:7; 2 Цар 21:14; 1 Лет 21:26)

Бит 12:72 Цар 21:141 Лет 21:26

English Standard Version

от Crossway

David’s Census

1 Again the anger of the Lord was kindled against Israel, and he incited David against them, saying, “Go, number Israel and Judah.” (1 Лет 21:1; 1 Лет 27:23) 2 So the king said to Joab, the commander of the army,^[1] who was with him, “Go through all the tribes of Israel, from Dan to Beersheba, and number the people, that I may know the number of the people.” (2 Цар 3:10; 2 Цар 24:15) 3 But Joab said to the king, “May the Lord your God add to the people a hundred times as many as they are, while the eyes of my lord the king still see it, but why does my lord the king delight in this thing?” (Вт 1:11) 4 But the king’s word prevailed against Joab and the commanders of the army. So Joab and the commanders of the army went out from the presence of the king to number the people of Israel. 5 They crossed the Jordan and began from Aroer,^[2] and from the city that is in the middle of the valley, toward Gad and on to Jazer. (Чис 13:23; Чис 21:32; Чис 32:1; Чис 32:3; Вт 2:36; И Н 13:9; И Н 13:16)

Чис 13:23Чис 21:32Чис 32:1Чис 32:3Вт 2:36И Н 13:9И Н 13:16

6 Then they came to Gilead, and to Kadesh in the land of the Hittites;^[3] and they came to Dan, and from Dan^[4] they went around to Sidon, (И Н 19:28; Съд 18:28) 7 and came to the fortress of Tyre and to all the cities of the Hivites and Canaanites; and they went out to the Negeb of Judah at Beersheba. (И Н 11:3; Съд 3:3) 8 So when they had gone through all the land, they came to Jerusalem at the end of nine months and twenty days. 9 And Joab gave the sum of the numbering of the people to the king: in Israel there were 800,000 valiant men who drew the sword, and the men of Judah were 500,000. (Съд 8:10)

The Lord’s Judgment of David’s Sin

10 But David’s heart struck him after he had numbered the people. And David said to the Lord, “I have sinned greatly in what I have done. But now, O Lord, please take away the iniquity of your servant, for I have done very foolishly.” (1 Цар 13:13; 1 Цар 24:5; 2 Цар 12:13)

1 Цар 13:131 Цар 24:52 Цар 12:13

11 And when David arose in the morning, the word of the Lord came to the prophet Gad, David’s seer, saying, (1 Цар 9:9; 1 Цар 22:5) 12 “Go and say to David, ‘Thus says the Lord, Three things I offer^[5] you. Choose one of them, that I may do it to you.’” 13 So Gad came to David and told him, and said to him, “Shall three^[6] years of famine come to you in your land? Or will you flee three months before your foes while they pursue you? Or shall there be three days’ pestilence in your land? Now consider, and decide what answer I shall return to him who sent me.” (1 Лет 21:12) 14 Then David said to Gad, “I am in great distress. Let us fall into the hand of the Lord, for his mercy is great; but let me not fall into the hand of man.” (Пс 119:156) 15 So the Lord sent a pestilence on Israel from the morning until the appointed time. And there died of the people from Dan to Beersheba 70,000 men. (2 Цар 24:2; 1 Лет 27:24) 16 And when the angel stretched out his hand toward Jerusalem to destroy it, the Lord relented from the calamity and said to the angel who was working destruction among the people, “It is enough; now stay your hand.” And the angel of the Lord was by the threshing floor of Araunah the Jebusite. (Бит 6:6; Изх 12:13; Изх 12:23; 1 Цар 15:11; 4 Цар 19:35; 2 Лет 3:1; 2 Лет 32:21; Ис 37:36; Йоил 2:13; Йона 3:10; Д А 12:23)

Бит 6:6Изх 12:13Изх 12:231 Цар 15:114 Цар 19:352 Лет 3:12 Лет 32:21Ис 37:36Йоил 2:13Йона 3:10Д А 12:23

17 Then David spoke to the Lord when he saw the angel who was striking the people, and said, “Behold, I have sinned, and I have done wickedly. But these sheep, what have they done? Please let your hand be against me and against my father’s house.”

David Builds an Altar

18 And Gad came that day to David and said to him, “Go up, raise an altar to the Lord on the threshing floor of Araunah the Jebusite.” (2 Лет 3:1) 19 So David went up at Gad’s word, as the Lord commanded. 20 And when Araunah looked down, he saw the king and his servants coming on toward him. And Araunah went out and paid homage to the king with his face to the ground. 21 And Araunah said, “Why has my lord the king come to his servant?” David said, “To buy the threshing floor from you, in order to build an altar to the Lord, that the plague may be averted from the people.” (Чис 16:48; Чис 16:50) 22 Then Araunah said to David, “Let my lord the king take and offer up what seems good to him. Here are the oxen for the burnt offering and the threshing sledges and the yokes of the oxen for the wood. (3 Цар 19:21) 23 All this, O king, Araunah gives to the king.” And Araunah said to the king, “May the Lord your God accept you.” (Вт 33:11; Пс 20:3) 24 But the king said to Araunah, “No, but I will buy it from you for a price. I will not offer burnt offerings to the Lord my God that cost me nothing.” So David bought the threshing floor and the oxen for fifty shekels^[7] of silver. 25 And David built there an altar to the Lord and offered burnt offerings and peace offerings. So the Lord responded to the plea for the land, and the plague was averted from Israel. (2 Цар 21:14)