2 Царе 13 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на име Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби. (1 Лет 3:1) 2 И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома, и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да и стори нещо. 3 Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър. (1 Цар 15:9; 1 Лет 2:13) 4 И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, – няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома. 5 Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете и. 6 Амнон легна и се престори на болен, и царят дойде да го види; и Амнон каза на царя: да дойде сестра ми Тамар, и да опържи пред очите ми една-две питки, и да хапна от ръцете и. 7 Давид прати вкъщи да кажат на Тамар: иди в къщата на брата си Амнона и му сготви ястие. 8 Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки, 9 взе тигана и ги изсипа пред него; но той не рачи да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него. 10 И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая, и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая. 11 И когато тя му сложи да яде, той я хвана и и каза: дойди, легни с мене, сестро. 12 Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у Израиля; не извършвай това безумие? 13 И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у Израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе. 14 Но той не рачи да чуе думите и, надви я и я изнасили, и лежа с нея. 15 Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон и каза: стани, върви си. 16 А Тамар му каза: не, (братко;) да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша. 17 И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире и. 18 Тя носеше шарена дреха, понеже такива горни дрехи носеха царските дъщери-девици. Слугата я изведе навън и заключи вратата подире и. 19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си, и тъй вървеше и викаше. 20 А брат и Авесалом и каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома. 21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден). 22 Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар. 23 След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове. 24 И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб. 25 Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови. 26 И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе? 27 Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.) 28 Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: „поразете Амнона“, тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри. 29 Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха. 30 Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един. 31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си. 32 Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му; 33 затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон. 34 И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.) 35 Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е. 36 И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много. 37 Авесалом пък избяга и отиде при Талмая, син на гесурския цар Емиуда (в Хамаахадската земя). И (цар) Давид плачеше за сина си през всички дни. (2 Цар 3:3; 2 Цар 14:23; 2 Цар 15:8)

2 Цар 3:32 Цар 14:232 Цар 15:8

38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там престоя три години. 39 И цар Давид престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртта на Амнона.

English Standard Version

от Crossway

Amnon and Tamar

1 Now Absalom, David’s son, had a beautiful sister, whose name was Tamar. And after a time Amnon, David’s son, loved her. (2 Цар 3:2; 1 Лет 3:2; 1 Лет 3:9)

2 Цар 3:21 Лет 3:21 Лет 3:9

2 And Amnon was so tormented that he made himself ill because of his sister Tamar, for she was a virgin, and it seemed impossible to Amnon to do anything to her. 3 But Amnon had a friend, whose name was Jonadab, the son of Shimeah, David’s brother. And Jonadab was a very crafty man. (1 Цар 16:9; 1 Цар 17:13; 1 Лет 2:13)

1 Цар 16:91 Цар 17:131 Лет 2:13

4 And he said to him, “O son of the king, why are you so haggard morning after morning? Will you not tell me?” Amnon said to him, “I love Tamar, my brother Absalom’s sister.” 5 Jonadab said to him, “Lie down on your bed and pretend to be ill. And when your father comes to see you, say to him, ‘Let my sister Tamar come and give me bread to eat, and prepare the food in my sight, that I may see it and eat it from her hand.’” 6 So Amnon lay down and pretended to be ill. And when the king came to see him, Amnon said to the king, “Please let my sister Tamar come and make a couple of cakes in my sight, that I may eat from her hand.” (Бит 18:6) 7 Then David sent home to Tamar, saying, “Go to your brother Amnon’s house and prepare food for him.” 8 So Tamar went to her brother Amnon’s house, where he was lying down. And she took dough and kneaded it and made cakes in his sight and baked the cakes. 9 And she took the pan and emptied it out before him, but he refused to eat. And Amnon said, “Send out everyone from me.” So everyone went out from him. (Бит 45:1) 10 Then Amnon said to Tamar, “Bring the food into the chamber, that I may eat from your hand.” And Tamar took the cakes she had made and brought them into the chamber to Amnon her brother. 11 But when she brought them near him to eat, he took hold of her and said to her, “Come, lie with me, my sister.” 12 She answered him, “No, my brother, do not violate^[1] me, for such a thing is not done in Israel; do not do this outrageous thing. (Бит 34:7; Лев 18:9; Лев 18:11; Лев 20:17; Съд 19:23; Съд 20:6)

Бит 34:7Лев 18:9Лев 18:11Лев 20:17Съд 19:23Съд 20:6

13 As for me, where could I carry my shame? And as for you, you would be as one of the outrageous fools in Israel. Now therefore, please speak to the king, for he will not withhold me from you.” (2 Цар 3:33) 14 But he would not listen to her, and being stronger than she, he violated her and lay with her. 15 Then Amnon hated her with very great hatred, so that the hatred with which he hated her was greater than the love with which he had loved her. And Amnon said to her, “Get up! Go!” 16 But she said to him, “No, my brother, for this wrong in sending me away is greater than the other that you did to me.”^[2] But he would not listen to her. 17 He called the young man who served him and said, “Put this woman out of my presence and bolt the door after her.” 18 Now she was wearing a long robe with sleeves,^[3] for thus were the virgin daughters of the king dressed. So his servant put her out and bolted the door after her. (Бит 37:3; Съд 5:30; Пс 45:14) 19 And Tamar put ashes on her head and tore the long robe that she wore. And she laid her hand on her head and went away, crying aloud as she went. (И Н 7:6; 2 Цар 1:11; Ер 2:37) 20 And her brother Absalom said to her, “Has Amnon your brother been with you? Now hold your peace, my sister. He is your brother; do not take this to heart.” So Tamar lived, a desolate woman, in her brother Absalom’s house. 21 When King David heard of all these things, he was very angry.^[4] 22 But Absalom spoke to Amnon neither good nor bad, for Absalom hated Amnon, because he had violated his sister Tamar. (Бит 24:50; Бит 31:24)

Absalom Murders Amnon

23 After two full years Absalom had sheepshearers at Baal-hazor, which is near Ephraim, and Absalom invited all the king’s sons. (Бит 31:19; Бит 38:12; 1 Цар 25:4) 24 And Absalom came to the king and said, “Behold, your servant has sheepshearers. Please let the king and his servants go with your servant.” 25 But the king said to Absalom, “No, my son, let us not all go, lest we be burdensome to you.” He pressed him, but he would not go but gave him his blessing. 26 Then Absalom said, “If not, please let my brother Amnon go with us.” And the king said to him, “Why should he go with you?” 27 But Absalom pressed him until he let Amnon and all the king’s sons go with him. 28 Then Absalom commanded his servants, “Mark when Amnon’s heart is merry with wine, and when I say to you, ‘Strike Amnon,’ then kill him. Do not fear; have I not commanded you? Be courageous and be valiant.” (Съд 19:6) 29 So the servants of Absalom did to Amnon as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose, and each mounted his mule and fled. 30 While they were on the way, news came to David, “Absalom has struck down all the king’s sons, and not one of them is left.” 31 Then the king arose and tore his garments and lay on the earth. And all his servants who were standing by tore their garments. (2 Цар 1:11; 2 Цар 12:16) 32 But Jonadab the son of Shimeah, David’s brother, said, “Let not my lord suppose that they have killed all the young men, the king’s sons, for Amnon alone is dead. For by the command of Absalom this has been determined from the day he violated his sister Tamar. (2 Цар 13:3) 33 Now therefore let not my lord the king so take it to heart as to suppose that all the king’s sons are dead, for Amnon alone is dead.” (2 Цар 19:19)

Absalom Flees to Geshur

34 But Absalom fled. And the young man who kept the watch lifted up his eyes and looked, and behold, many people were coming from the road behind him^[5] by the side of the mountain. (2 Цар 13:37) 35 And Jonadab said to the king, “Behold, the king’s sons have come; as your servant said, so it has come about.” 36 And as soon as he had finished speaking, behold, the king’s sons came and lifted up their voice and wept. And the king also and all his servants wept very bitterly. 37 But Absalom fled and went to Talmai the son of Ammihud, king of Geshur. And David mourned for his son day after day. (2 Цар 3:3; 2 Цар 13:34; 2 Цар 14:23; 2 Цар 14:32; 2 Цар 15:8; 1 Лет 3:2)

2 Цар 3:32 Цар 13:342 Цар 14:232 Цар 14:322 Цар 15:81 Лет 3:2

38 So Absalom fled and went to Geshur, and was there three years. (2 Цар 13:37) 39 And the spirit of the king^[6] longed to go out^[7] to Absalom, because he was comforted about Amnon, since he was dead. (Бит 24:67; Бит 37:35; Бит 38:12)