2 Царе 11 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим. (1 Лет 19:8) 2 Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. (Мт 5:28; Сир 19:2) 3 Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия. (1 Лет 3:5) 4 Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си. (3 Цар 15:5) 5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм. 6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида. 7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната. 8 Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене. (Бит 18:4) 9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си. 10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си? 11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя. 12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта. 13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде. 14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия. 15 В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре. (2 Цар 12:9; 3 Цар 15:5) 16 Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже. 17 Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия. 18 Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката. 19 И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката 20 и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената? 21 Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря. (Съд 9:53) 22 Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?) 23 Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите; 24 тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия. (2 Цар 12:9) 25 Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи. 26 Уриевата жена чу, че мъж и Урия умрял, и плака за мъжа си. (Вт 34:8) 27 Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа. (Сир 22:11)

English Standard Version

от Crossway

David and Bathsheba

1 In the spring of the year, the time when kings go out to battle, David sent Joab, and his servants with him, and all Israel. And they ravaged the Ammonites and besieged Rabbah. But David remained at Jerusalem. (Вт 3:11; 2 Цар 12:26; 3 Цар 20:22; 3 Цар 20:26; 1 Лет 20:1; 2 Лет 36:10)

Вт 3:112 Цар 12:263 Цар 20:223 Цар 20:261 Лет 20:12 Лет 36:10

2 It happened, late one afternoon, when David arose from his couch and was walking on the roof of the king’s house, that he saw from the roof a woman bathing; and the woman was very beautiful. (1 Цар 9:25) 3 And David sent and inquired about the woman. And one said, “Is not this Bathsheba, the daughter of Eliam, the wife of Uriah the Hittite?” (2 Цар 23:39; 1 Лет 3:5) 4 So David sent messengers and took her, and she came to him, and he lay with her. (Now she had been purifying herself from her uncleanness.) Then she returned to her house. (Лев 15:19; Лев 15:28; Лев 18:19) 5 And the woman conceived, and she sent and told David, “I am pregnant.” 6 So David sent word to Joab, “Send me Uriah the Hittite.” And Joab sent Uriah to David. 7 When Uriah came to him, David asked how Joab was doing and how the people were doing and how the war was going. 8 Then David said to Uriah, “Go down to your house and wash your feet.” And Uriah went out of the king’s house, and there followed him a present from the king. (Бит 18:4) 9 But Uriah slept at the door of the king’s house with all the servants of his lord, and did not go down to his house. 10 When they told David, “Uriah did not go down to his house,” David said to Uriah, “Have you not come from a journey? Why did you not go down to your house?” 11 Uriah said to David, “The ark and Israel and Judah dwell in booths, and my lord Joab and the servants of my lord are camping in the open field. Shall I then go to my house, to eat and to drink and to lie with my wife? As you live, and as your soul lives, I will not do this thing.” (1 Цар 1:26; 2 Цар 7:2; 2 Цар 7:6; 2 Цар 20:6; 3 Цар 1:33)

1 Цар 1:262 Цар 7:22 Цар 7:62 Цар 20:63 Цар 1:33

12 Then David said to Uriah, “Remain here today also, and tomorrow I will send you back.” So Uriah remained in Jerusalem that day and the next. 13 And David invited him, and he ate in his presence and drank, so that he made him drunk. And in the evening he went out to lie on his couch with the servants of his lord, but he did not go down to his house. (Бит 19:33; Бит 19:35; 2 Цар 11:11) 14 In the morning David wrote a letter to Joab and sent it by the hand of Uriah. (3 Цар 21:8) 15 In the letter he wrote, “Set Uriah in the forefront of the hardest fighting, and then draw back from him, that he may be struck down, and die.” (2 Цар 12:9) 16 And as Joab was besieging the city, he assigned Uriah to the place where he knew there were valiant men. 17 And the men of the city came out and fought with Joab, and some of the servants of David among the people fell. Uriah the Hittite also died. 18 Then Joab sent and told David all the news about the fighting. 19 And he instructed the messenger, “When you have finished telling all the news about the fighting to the king, 20 then, if the king’s anger rises, and if he says to you, ‘Why did you go so near the city to fight? Did you not know that they would shoot from the wall? 21 Who killed Abimelech the son of Jerubbesheth? Did not a woman cast an upper millstone on him from the wall, so that he died at Thebez? Why did you go so near the wall?’ then you shall say, ‘Your servant Uriah the Hittite is dead also.’” (Съд 9:53) 22 So the messenger went and came and told David all that Joab had sent him to tell. 23 The messenger said to David, “The men gained an advantage over us and came out against us in the field, but we drove them back to the entrance of the gate. 24 Then the archers shot at your servants from the wall. Some of the king’s servants are dead, and your servant Uriah the Hittite is dead also.” 25 David said to the messenger, “Thus shall you say to Joab, ‘Do not let this matter displease you, for the sword devours now one and now another. Strengthen your attack against the city and overthrow it.’ And encourage him.” 26 When the wife of Uriah heard that Uriah her husband was dead, she lamented over her husband. 27 And when the mourning was over, David sent and brought her to his house, and she became his wife and bore him a son. But the thing that David had done displeased the Lord. (2 Цар 12:9)