от Bulgarian Bible Society1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: (Мк 7:1)2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?4Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“. (Изх 20:12; Изх 21:17; Лев 20:9; Вт 5:16; Пр 20:20; Мк 7:10; Еф 6:2; Сир 3:7)5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, –6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:8„тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; (Ис 29:13; Мк 7:6)9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: (Мк 7:14)11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; (Йн 15:2)14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Ис 42:19; Ер 5:31; Лк 6:39)15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; (Як 3:6)19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: (Бит 6:5; Бит 8:21; Мк 7:21)20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. (Мк 7:24)22И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.23Но Той не и отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.24А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. (Ис 53:6; Ер 50:6; Ез 34:5; Мт 10:6)25Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!26А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.27Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.28Тогава Иисус и отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря и оздравя.29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, (Ис 35:5)31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.32А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. (Мк 8:1)33И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?34Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.35Тогава заповяда народу да насяда на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.37И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.39И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
1Then Pharisees and scribes came to Jesus from Jerusalem and said, (Мк 3:22; Мк 7:1)2“Why do your disciples break the tradition of the elders? For they do not wash their hands when they eat.” (Мт 9:11; Лк 11:38; Гал 1:14; Кол 2:8)3He answered them, “And why do you break the commandment of God for the sake of your tradition?4For God commanded, ‘Honor your father and your mother,’ and, ‘Whoever reviles father or mother must surely die.’ (Изх 20:12; Изх 21:17)5But you say, ‘If anyone tells his father or his mother, “What you would have gained from me is given to God,”[1]6he need not honor his father.’ So for the sake of your tradition you have made void the word[2] of God. (Рим 2:23; Гал 3:17)7You hypocrites! Well did Isaiah prophesy of you, when he said: (Мт 23:13)8“‘This people honors me with their lips, but their heart is far from me; (Ис 29:13; Ез 33:31)9in vain do they worship me, teaching as doctrines the commandments of men.’” (Кол 2:22; Тит 1:14)
What Defiles a Person
10And he called the people to him and said to them, “Hear and understand: (Мт 13:51)11it is not what goes into the mouth that defiles a person, but what comes out of the mouth; this defiles a person.” (Д А 10:14)12Then the disciples came and said to him, “Do you know that the Pharisees were offended when they heard this saying?” (Мт 13:57; Лк 7:23)13He answered, “Every plant that my heavenly Father has not planted will be rooted up. (Ис 60:21; Ис 61:3; Йн 15:1; 1 Кор 3:9; Юда 1:12)14Let them alone; they are blind guides.[3] And if the blind lead the blind, both will fall into a pit.” (Ис 56:10; Мал 2:8; Мт 23:16; Мт 23:24; Лк 6:39)15But Peter said to him, “Explain the parable to us.” (Мт 13:36)16And he said, “Are you also still without understanding? (Мт 16:9)17Do you not see that whatever goes into the mouth passes into the stomach and is expelled?[4] (1 Кор 6:13)18But what comes out of the mouth proceeds from the heart, and this defiles a person. (Мт 12:34; Як 3:6)19For out of the heart come evil thoughts, murder, adultery, sexual immorality, theft, false witness, slander. (Изх 20:13; Мт 5:22; Мт 5:28; Еф 4:31; Кол 3:8; 1 Тим 6:4; Як 2:4)20These are what defile a person. But to eat with unwashed hands does not defile anyone.” (Мк 7:2; Мк 7:5; 1 Кор 6:9)
The Faith of a Canaanite Woman
21And Jesus went away from there and withdrew to the district of Tyre and Sidon. (Мк 7:24)22And behold, a Canaanite woman from that region came out and was crying, “Have mercy on me, O Lord, Son of David; my daughter is severely oppressed by a demon.” (Бит 10:15; Бит 10:19; Съд 1:30; Мт 9:27)23But he did not answer her a word. And his disciples came and begged him, saying, “Send her away, for she is crying out after us.” (Мт 14:15)24He answered, “I was sent only to the lost sheep of the house of Israel.” (Мт 10:5; Рим 15:8)25But she came and knelt before him, saying, “Lord, help me.” (Мт 8:2)26And he answered, “It is not right to take the children’s bread and throw it to the dogs.” (Мт 7:6)27She said, “Yes, Lord, yet even the dogs eat the crumbs that fall from their masters’ table.” (Лк 16:21)28Then Jesus answered her, “O woman, great is your faith! Be it done for you as you desire.” And her daughter was healed instantly.[5] (Мт 8:13; Мт 9:2; Мт 9:22; Мт 17:18; Йн 4:52)
Jesus Heals Many
29Jesus went on from there and walked beside the Sea of Galilee. And he went up on the mountain and sat down there. (Мт 4:18; Мт 5:1; Мк 7:31; Йн 6:1)30And great crowds came to him, bringing with them the lame, the blind, the crippled, the mute, and many others, and they put them at his feet, and he healed them, (Мт 11:5)31so that the crowd wondered, when they saw the mute speaking, the crippled healthy, the lame walking, and the blind seeing. And they glorified the God of Israel. (Ис 29:23; Мт 9:8; Мт 9:33; Мт 18:8; Мк 9:43; Лк 1:68; Д А 13:17)
Jesus Feeds the Four Thousand
32Then Jesus called his disciples to him and said, “I have compassion on the crowd because they have been with me now three days and have nothing to eat. And I am unwilling to send them away hungry, lest they faint on the way.” (Мт 9:36; Мт 14:14; Мк 8:1)33And the disciples said to him, “Where are we to get enough bread in such a desolate place to feed so great a crowd?”34And Jesus said to them, “How many loaves do you have?” They said, “Seven, and a few small fish.” (Мт 16:10)35And directing the crowd to sit down on the ground,36he took the seven loaves and the fish, and having given thanks he broke them and gave them to the disciples, and the disciples gave them to the crowds. (Мт 26:27; Мк 14:23; Лк 22:17; Лк 22:19; Йн 6:11; Йн 6:23; Д А 27:35; Рим 14:6; 1 Кор 10:30; 1 Кор 11:24; 1 Кор 14:16; 1 Тим 4:3)37And they all ate and were satisfied. And they took up seven baskets full of the broken pieces left over. (4 Цар 4:42)38Those who ate were four thousand men, besides women and children.39And after sending away the crowds, he got into the boat and went to the region of Magadan. (Мк 8:10)