от Bulgarian Bible Society1И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.2А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; (Мт 6:9)3насъщния ни хляб давай ни всеки ден; (Пр 30:8)4и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. (1 Кор 10:13; 1 Пет 5:8; 2 Пет 2:9)5И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,6защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;7а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –8казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.9И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; (Мт 7:7; Мт 21:22; Мк 11:24; Йн 14:13; Як 1:6)10защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.11И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? (Мт 7:9)12Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?13И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат? (Евр 12:9)14Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. (Мт 9:32; Мт 12:22)15А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. (Мт 9:34; Мт 12:24; Мк 3:22)16А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. (1 Кор 1:22)17Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; (Мт 12:25; Мк 3:24)18ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.19И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.20Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. (Изх 8:19)21Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;22когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.24Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; (Мт 12:43)25и като дойде, намира я пометена и наредена;26тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. (Евр 6:4; Евр 10:26; 2 Пет 2:20)27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! (Лк 1:48)28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.29Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; (Йона 2:1; Мт 12:39)30защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.31Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. (3 Цар 10:1; 3 Цар 10:4; 2 Лет 9:1; Мт 12:42)32Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. (Йона 3:5; Мт 12:41)33Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. (Мт 5:15; Мк 4:21)34Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; (Мт 6:22)35и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.36Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.37И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.38А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. (Мк 7:3)39Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. (Мт 23:25)40Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?41Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто. (Ис 58:7)42Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. (Мт 23:23)43Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. (Мт 23:6; Мк 12:38; Лк 20:46)44Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.45На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.46Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите. (Мт 23:4; Д А 15:10)47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, (2 Лет 36:15; Неем 9:26; Мт 23:34)50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. (Бит 4:8; 2 Лет 24:21; Мт 23:35)52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. (Мт 23:13)53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.
1Now Jesus[1] was praying in a certain place, and when he finished, one of his disciples said to him, “Lord, teach us to pray, as John taught his disciples.” (Лк 5:33)2And he said to them, “When you pray, say: “Father, hallowed be your name. Your kingdom come. (Ис 29:23; Мт 3:2; Мт 4:17; Мт 6:9; Лк 1:49; Йн 17:6; Йн 20:17; 1 Пет 1:17; 1 Пет 3:15)3Give us each day our daily bread,[2] (Пр 30:8; Мт 6:34)4and forgive us our sins, for we ourselves forgive everyone who is indebted to us. And lead us not into temptation.” (Мт 26:41; Мк 14:38; Лк 7:48; Лк 22:40; Лк 22:46; 1 Кор 10:13)5And he said to them, “Which of you who has a friend will go to him at midnight and say to him, ‘Friend, lend me three loaves,6for a friend of mine has arrived on a journey, and I have nothing to set before him’;7and he will answer from within, ‘Do not bother me; the door is now shut, and my children are with me in bed. I cannot get up and give you anything’?8I tell you, though he will not get up and give him anything because he is his friend, yet because of his impudence[3] he will rise and give him whatever he needs. (Лк 18:1)9And I tell you, ask, and it will be given to you; seek, and you will find; knock, and it will be opened to you. (1 Лет 28:9; 2 Лет 15:2; Пр 8:17; Ис 55:6; Ер 29:13; Мт 7:7; Мт 18:19; Мт 21:22; Мк 11:24; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 15:16; Йн 16:23; Як 1:5; Як 1:17; 1 Йн 3:22; 1 Йн 5:14; Отк 3:20)10For everyone who asks receives, and the one who seeks finds, and to the one who knocks it will be opened.11What father among you, if his son asks for[4] a fish, will instead of a fish give him a serpent;12or if he asks for an egg, will give him a scorpion?13If you then, who are evil, know how to give good gifts to your children, how much more will the heavenly Father give the Holy Spirit to those who ask him!” (Бит 6:5; Бит 8:21; Мт 12:34; Йн 4:10; Д А 2:38)
Jesus and Beelzebul
14Now he was casting out a demon that was mute. When the demon had gone out, the mute man spoke, and the people marveled. (Мт 9:32; Мт 12:22)15But some of them said, “He casts out demons by Beelzebul, the prince of demons,” (Мт 10:25)16while others, to test him, kept seeking from him a sign from heaven. (Йн 8:6)17But he, knowing their thoughts, said to them, “Every kingdom divided against itself is laid waste, and a divided household falls. (Мт 9:4; Мт 12:25; Мк 3:23)18And if Satan also is divided against himself, how will his kingdom stand? For you say that I cast out demons by Beelzebul.19And if I cast out demons by Beelzebul, by whom do your sons cast them out? Therefore they will be your judges. (4 Цар 2:7; Д А 19:13)20But if it is by the finger of God that I cast out demons, then the kingdom of God has come upon you. (Изх 8:19; Изх 31:18; Вт 9:10; Пс 8:3; Мт 19:24; Мт 21:31; Мт 21:43; Лк 17:21)21When a strong man, fully armed, guards his own palace, his goods are safe;22but when one stronger than he attacks him and overcomes him, he takes away his armor in which he trusted and divides his spoil. (Ис 49:24; Ис 53:12; Йн 16:33; Еф 6:11)23Whoever is not with me is against me, and whoever does not gather with me scatters. (Мт 12:30; Мк 9:40; Лк 9:50)
Return of an Unclean Spirit
24“When the unclean spirit has gone out of a person, it passes through waterless places seeking rest, and finding none it says, ‘I will return to my house from which I came.’ (Пс 63:1; Ер 2:6; Мт 12:43)25And when it comes, it finds the house swept and put in order.26Then it goes and brings seven other spirits more evil than itself, and they enter and dwell there. And the last state of that person is worse than the first.” (Йн 5:14; 2 Пет 2:20)
True Blessedness
27As he said these things, a woman in the crowd raised her voice and said to him, “Blessed is the womb that bore you, and the breasts at which you nursed!” (2 Лет 9:7; Лк 1:48; Лк 12:13)28But he said, “Blessed rather are those who hear the word of God and keep it!” (Лев 22:31; Лк 8:21; Як 1:22; Отк 1:3; Отк 22:7)
The Sign of Jonah
29When the crowds were increasing, he began to say, “This generation is an evil generation. It seeks for a sign, but no sign will be given to it except the sign of Jonah. (Мт 12:38; Мт 12:39; Мк 8:11; Лк 11:16; Лк 12:1)30For as Jonah became a sign to the people of Nineveh, so will the Son of Man be to this generation. (Йона 1:17)31The queen of the South will rise up at the judgment with the men of this generation and condemn them, for she came from the ends of the earth to hear the wisdom of Solomon, and behold, something greater than Solomon is here. (3 Цар 10:1; 2 Лет 9:1; Ер 3:11; Ез 16:51; Мт 12:6; Рим 2:27; Евр 11:7)32The men of Nineveh will rise up at the judgment with this generation and condemn it, for they repented at the preaching of Jonah, and behold, something greater than Jonah is here. (Йона 1:2; Йона 3:5; Лк 11:31)
The Light in You
33“No one after lighting a lamp puts it in a cellar or under a basket, but on a stand, so that those who enter may see the light. (Мт 5:15; Мк 4:21; Лк 8:16)34Your eye is the lamp of your body. When your eye is healthy, your whole body is full of light, but when it is bad, your body is full of darkness. (Вт 15:9; Мт 6:22)35Therefore be careful lest the light in you be darkness. (Лк 11:34)36If then your whole body is full of light, having no part dark, it will be wholly bright, as when a lamp with its rays gives you light.” (Мт 5:16)
Woes to the Pharisees and Lawyers
37While Jesus[5] was speaking, a Pharisee asked him to dine with him, so he went in and reclined at table. (Лк 7:36; Лк 14:1)38The Pharisee was astonished to see that he did not first wash before dinner. (Мт 15:2; Мк 7:3)39And the Lord said to him, “Now you Pharisees cleanse the outside of the cup and of the dish, but inside you are full of greed and wickedness. (Мт 23:25; Лк 16:14; Лк 20:47)40You fools! Did not he who made the outside make the inside also? (Лк 11:39; Лк 12:20)41But give as alms those things that are within, and behold, everything is clean for you. (Дан 4:27; Лк 12:33; Лк 16:9; Тит 1:15)42“But woe to you Pharisees! For you tithe mint and rue and every herb, and neglect justice and the love of God. These you ought to have done, without neglecting the others. (Вт 14:22; 1 Цар 15:22; Пс 33:5; Ер 5:1; Мих 6:8; Зах 7:9; Мт 23:23; Лк 18:12; 1 Йн 3:17)43Woe to you Pharisees! For you love the best seat in the synagogues and greetings in the marketplaces. (Мт 23:6; Мк 12:38; Лк 14:7; Лк 20:46)44Woe to you! For you are like unmarked graves, and people walk over them without knowing it.” (Мт 23:27)45One of the lawyers answered him, “Teacher, in saying these things you insult us also.” (Лк 7:30; Лк 11:46; Лк 11:52)46And he said, “Woe to you lawyers also! For you load people with burdens hard to bear, and you yourselves do not touch the burdens with one of your fingers. (Мт 11:28; Мт 23:4; Лк 11:45; Лк 11:52; Д А 15:10)47Woe to you! For you build the tombs of the prophets whom your fathers killed. (Мт 23:29)48So you are witnesses and you consent to the deeds of your fathers, for they killed them, and you build their tombs. (Мт 23:31; Д А 7:51; Рим 1:32)49Therefore also the Wisdom of God said, ‘I will send them prophets and apostles, some of whom they will kill and persecute,’ (Пр 8:12; Пр 8:22; Пр 8:30; Мт 11:19; Мт 21:35; Мт 23:34; Лк 7:35; Д А 13:1; 1 Кор 1:24; 1 Кор 1:30; 1 Кор 12:28; Кол 2:3; 1 Сол 2:15)50so that the blood of all the prophets, shed from the foundation of the world, may be charged against this generation, (Бит 42:22; 2 Лет 24:22; Ез 3:18; Мт 13:35; Отк 18:24)51from the blood of Abel to the blood of Zechariah, who perished between the altar and the sanctuary. Yes, I tell you, it will be required of this generation. (Бит 4:4; Бит 4:8; Изх 40:6; 4 Цар 16:14; 2 Лет 24:20; Ез 40:47; Лк 11:50; Евр 11:4; 1 Йн 3:12)52Woe to you lawyers! For you have taken away the key of knowledge. You did not enter yourselves, and you hindered those who were entering.” (Мал 2:7; Мт 5:20; Мт 21:31; Мт 23:13; Лк 7:30; Лк 11:45; Рим 2:20)53As he went away from there, the scribes and the Pharisees began to press him hard and to provoke him to speak about many things,54lying in wait for him, to catch him in something he might say. (Ис 29:21; Мт 22:15; Мк 3:2; Мк 12:13; Лк 20:20; Йн 8:6)