Йона 1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И биде слово Господне към Иона, син Аматиев: (4 Цар 14:25) 2 „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“. (Бит 10:11; Йона 3:3) 3 И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. 4 Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. (Пс 106:25) 5 Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал. (4 Цар 17:29) 6 Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“. 7 И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона. 8 Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“ 9 Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“. (Бит 1:9) 10 Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил. 11 И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше. 12 Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“. 13 Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях. 14 Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“ 15 И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост. (Мт 12:40; Мт 14:32) 16 И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

English Standard Version

от Crossway

Jonah Flees the Presence of the Lord

1 Now the word of the Lord came to Jonah the son of Amittai, saying, (4 Цар 14:25) 2 “Arise, go to Nineveh, that great city, and call out against it, for their evil^[1] has come up before me.” (Бит 10:11; 4 Цар 19:36; Йона 3:3; Йона 4:11; Наум 1:1; Соф 2:13; Мт 12:41; Лк 11:30; Лк 11:32; Отк 18:5)

Бит 10:114 Цар 19:36Йона 3:3Йона 4:11Наум 1:1Соф 2:13Мт 12:41Лк 11:30Лк 11:32Отк 18:5

3 But Jonah rose to flee to Tarshish from the presence of the Lord. He went down to Joppa and found a ship going to Tarshish. So he paid the fare and went down into it, to go with them to Tarshish, away from the presence of the Lord. (Бит 4:16; И Н 19:46; 3 Цар 10:22; Пс 139:9; Йона 4:2)

Бит 4:16И Н 19:463 Цар 10:22Пс 139:9Йона 4:2

4 But the Lord hurled a great wind upon the sea, and there was a mighty tempest on the sea, so that the ship threatened to break up. (3 Цар 22:48; Пс 48:7; Пс 107:25) 5 Then the mariners were afraid, and each cried out to his god. And they hurled the cargo that was in the ship into the sea to lighten it for them. But Jonah had gone down into the inner part of the ship and had lain down and was fast asleep. (Пс 107:28; Д А 27:18; Д А 27:38) 6 So the captain came and said to him, “What do you mean, you sleeper? Arise, call out to your god! Perhaps the god will give a thought to us, that we may not perish.” (Йона 1:5; Йона 3:9)

Jonah Is Thrown into the Sea

7 And they said to one another, “Come, let us cast lots, that we may know on whose account this evil has come upon us.” So they cast lots, and the lot fell on Jonah. (Съд 20:9) 8 Then they said to him, “Tell us on whose account this evil has come upon us. What is your occupation? And where do you come from? What is your country? And of what people are you?” 9 And he said to them, “I am a Hebrew, and I fear the Lord, the God of heaven, who made the sea and the dry land.” (Пс 146:6; Отк 11:13) 10 Then the men were exceedingly afraid and said to him, “What is this that you have done!” For the men knew that he was fleeing from the presence of the Lord, because he had told them. (Йона 1:3) 11 Then they said to him, “What shall we do to you, that the sea may quiet down for us?” For the sea grew more and more tempestuous. 12 He said to them, “Pick me up and hurl me into the sea; then the sea will quiet down for you, for I know it is because of me that this great tempest has come upon you.” (И Н 7:20) 13 Nevertheless, the men rowed hard^[2] to get back to dry land, but they could not, for the sea grew more and more tempestuous against them. 14 Therefore they called out to the Lord, “O Lord, let us not perish for this man’s life, and lay not on us innocent blood, for you, O Lord, have done as it pleased you.” (Вт 21:8; Пс 115:3) 15 So they picked up Jonah and hurled him into the sea, and the sea ceased from its raging. (Пс 65:7; Лк 8:24) 16 Then the men feared the Lord exceedingly, and they offered a sacrifice to the Lord and made vows. (Бит 8:20; Бит 31:54; Йона 2:9)

A Great Fish Swallows Jonah

17 ^[3] And the Lord appointed^[4] a great fish to swallow up Jonah. And Jonah was in the belly of the fish three days and three nights. (Мт 12:40; Мт 16:4; Лк 11:30)