Изход 5 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята. (Изх 7:16; Изх 8:1; Изх 8:20)

Изх 7:16Изх 8:1Изх 8:20

2 Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля. (Йов 21:15; Пс 11:5) 3 Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч. (Изх 3:18) 4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата. 5 И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му. (Изх 1:7) 6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече: 7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява; 8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог; 9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи. 10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам; 11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали. 12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява. 13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява. 14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега? 15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си? 16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ! 17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу. 18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате. 19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден. 20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха, 21 и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият. (Бит 34:30; 1 Цар 13:4) 22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати? 23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.

English Standard Version

от Crossway

Making Bricks Without Straw

1 Afterward Moses and Aaron went and said to Pharaoh, “Thus says the Lord, the God of Israel, ‘Let my people go, that they may hold a feast to me in the wilderness.’” (Изх 10:9) 2 But Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey his voice and let Israel go? I do not know the Lord, and moreover, I will not let Israel go.” (Изх 3:19; 4 Цар 18:35; Йов 21:15) 3 Then they said, “The God of the Hebrews has met with us. Please let us go a three days’ journey into the wilderness that we may sacrifice to the Lord our God, lest he fall upon us with pestilence or with the sword.” (Изх 3:18; Изх 7:16; Изх 9:1; Изх 9:13)

Изх 3:18Изх 7:16Изх 9:1Изх 9:13

4 But the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people away from their work? Get back to your burdens.” (Изх 1:11) 5 And Pharaoh said, “Behold, the people of the land are now many,^[1] and you make them rest from their burdens!” (Изх 1:7; Изх 1:9) 6 The same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their foremen, (Изх 3:7; Изх 5:14; Изх 5:19) 7 “You shall no longer give the people straw to make bricks, as in the past; let them go and gather straw for themselves. 8 But the number of bricks that they made in the past you shall impose on them, you shall by no means reduce it, for they are idle. Therefore they cry, ‘Let us go and offer sacrifice to our God.’ 9 Let heavier work be laid on the men that they may labor at it and pay no regard to lying words.” 10 So the taskmasters and the foremen of the people went out and said to the people, “Thus says Pharaoh, ‘I will not give you straw. (Изх 3:7) 11 Go and get your straw yourselves wherever you can find it, but your work will not be reduced in the least.’” 12 So the people were scattered throughout all the land of Egypt to gather stubble for straw. 13 The taskmasters were urgent, saying, “Complete your work, your daily task each day, as when there was straw.” (Изх 3:7) 14 And the foremen of the people of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not done all your task of making bricks today and yesterday, as in the past?” (Изх 5:13) 15 Then the foremen of the people of Israel came and cried to Pharaoh, “Why do you treat your servants like this? 16 No straw is given to your servants, yet they say to us, ‘Make bricks!’ And behold, your servants are beaten; but the fault is in your own people.” 17 But he said, “You are idle, you are idle; that is why you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’ 18 Go now and work. No straw will be given you, but you must still deliver the same number of bricks.” 19 The foremen of the people of Israel saw that they were in trouble when they said, “You shall by no means reduce your number of bricks, your daily task each day.” 20 They met Moses and Aaron, who were waiting for them, as they came out from Pharaoh; 21 and they said to them, “The Lord look on you and judge, because you have made us stink in the sight of Pharaoh and his servants, and have put a sword in their hand to kill us.” (Изх 6:9) 22 Then Moses turned to the Lord and said, “O Lord, why have you done evil to this people? Why did you ever send me? 23 For since I came to Pharaoh to speak in your name, he has done evil to this people, and you have not delivered your people at all.”