Деяния 9 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, (Д А 8:3; Д А 22:4; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)

Д А 8:3Д А 22:4Гал 1:131 Тим 1:13

2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3 Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; (Д А 22:6; Д А 26:13; 1 Кор 15:8)

Д А 22:6Д А 26:131 Кор 15:8

4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11 А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, (Д А 22:3) 12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13 Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; (Д А 8:3) 14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15 Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. (Рим 15:19; Еф 3:8; 1 Тим 2:7)

Рим 15:19Еф 3:81 Тим 2:7

16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск; 20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21 И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? (Д А 8:3; Гал 1:13; Гал 1:23)

Д А 8:3Гал 1:13Гал 1:23

22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24 но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. (2 Кор 11:32) 25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се. 32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. 33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. 34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. 35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. 36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. 37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. 38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. 39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. 40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. 41 Той и подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа. 43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

English Standard Version

от Crossway

The Conversion of Saul

1 But Saul, still breathing threats and murder against the disciples of the Lord, went to the high priest (Пс 27:12; Д А 8:3; Д А 9:13; Д А 9:21; Д А 22:5; Д А 26:10)

Пс 27:12Д А 8:3Д А 9:13Д А 9:21Д А 22:5Д А 26:10

2 and asked him for letters to the synagogues at Damascus, so that if he found any belonging to the Way, men or women, he might bring them bound to Jerusalem. (Ис 30:21; Ис 35:8; Ам 8:14; Лк 12:11; Лк 21:12; Д А 16:17; Д А 18:25; Д А 19:9; Д А 19:23; Д А 22:4; Д А 22:19; Д А 24:14; Д А 24:22)

Ис 30:21Ис 35:8Ам 8:14Лк 12:11Лк 21:12Д А 16:17Д А 18:25Д А 19:9Д А 19:23Д А 22:4Д А 22:19Д А 24:14Д А 24:22

3 Now as he went on his way, he approached Damascus, and suddenly a light from heaven shone around him. (Д А 22:6; Д А 26:12; 1 Кор 15:8) 4 And falling to the ground, he heard a voice saying to him, “Saul, Saul, why are you persecuting me?” (Ис 63:9; Зах 2:8) 5 And he said, “Who are you, Lord?” And he said, “I am Jesus, whom you are persecuting. (Д А 9:4) 6 But rise and enter the city, and you will be told what you are to do.” (Ез 3:22; Д А 9:16; 1 Кор 9:16; Гал 1:1)

Ез 3:22Д А 9:161 Кор 9:16Гал 1:1

7 The men who were traveling with him stood speechless, hearing the voice but seeing no one. (Дан 10:7; Йн 12:29; Д А 22:9) 8 Saul rose from the ground, and although his eyes were opened, he saw nothing. So they led him by the hand and brought him into Damascus. (Д А 22:11) 9 And for three days he was without sight, and neither ate nor drank. 10 Now there was a disciple at Damascus named Ananias. The Lord said to him in a vision, “Ananias.” And he said, “Here I am, Lord.” (Бит 22:1; Ис 6:8; Д А 22:12) 11 And the Lord said to him, “Rise and go to the street called Straight, and at the house of Judas look for a man of Tarsus named Saul, for behold, he is praying, (Д А 21:39; Д А 22:3) 12 and he has seen in a vision a man named Ananias come in and lay his hands on him so that he might regain his sight.” (Мк 5:23; Д А 9:17) 13 But Ananias answered, “Lord, I have heard from many about this man, how much evil he has done to your saints at Jerusalem. (Д А 9:1; Рим 15:25; Рим 15:31; 1 Сол 3:13; 2 Сол 1:10)

Д А 9:1Рим 15:25Рим 15:311 Сол 3:132 Сол 1:10

14 And here he has authority from the chief priests to bind all who call on your name.” (Д А 7:59; Д А 9:21; Д А 22:16; Рим 10:13; 1 Кор 1:2; 2 Тим 2:22)

Д А 7:59Д А 9:21Д А 22:16Рим 10:131 Кор 1:22 Тим 2:22

15 But the Lord said to him, “Go, for he is a chosen instrument of mine to carry my name before the Gentiles and kings and the children of Israel. (Д А 13:2; Д А 25:22; Д А 26:1; Д А 26:32; Рим 1:1; Рим 1:5; Рим 11:13; Рим 15:16; Гал 1:15; Гал 1:16; Гал 2:2; Гал 2:7; Еф 3:7; 1 Тим 2:7; 2 Тим 4:16; 2 Тим 4:17)

Д А 13:2Д А 25:22Д А 26:1Д А 26:32Рим 1:1Рим 1:5Рим 11:13Рим 15:16Гал 1:15Гал 1:16Гал 2:2Гал 2:7Еф 3:71 Тим 2:72 Тим 4:162 Тим 4:17

16 For I will show him how much he must suffer for the sake of my name.” (Д А 5:41; Д А 9:6; Д А 14:22; Д А 20:23; Д А 21:4; Д А 21:11; 2 Кор 6:4; 2 Кор 11:23; 1 Сол 3:3)

Д А 5:41Д А 9:6Д А 14:22Д А 20:23Д А 21:4Д А 21:112 Кор 6:42 Кор 11:231 Сол 3:3

17 So Ananias departed and entered the house. And laying his hands on him he said, “Brother Saul, the Lord Jesus who appeared to you on the road by which you came has sent me so that you may regain your sight and be filled with the Holy Spirit.” (Д А 2:4; Д А 9:12; Д А 22:12) 18 And immediately something like scales fell from his eyes, and he regained his sight. Then he rose and was baptized; (Д А 22:13; Д А 22:16)

Saul Proclaims Jesus in Synagogues

19 and taking food, he was strengthened. For some days he was with the disciples at Damascus. (Д А 9:9; Д А 26:20) 20 And immediately he proclaimed Jesus in the synagogues, saying, “He is the Son of God.” (Д А 9:22) 21 And all who heard him were amazed and said, “Is not this the man who made havoc in Jerusalem of those who called upon this name? And has he not come here for this purpose, to bring them bound before the chief priests?” (Д А 9:13; Гал 1:13; Гал 1:23) 22 But Saul increased all the more in strength, and confounded the Jews who lived in Damascus by proving that Jesus was the Christ. (Д А 9:20; Д А 18:28; 1 Тим 1:12)

Saul Escapes from Damascus

23 When many days had passed, the Jews^[1] plotted to kill him, (Гал 1:17) 24 but their plot became known to Saul. They were watching the gates day and night in order to kill him, (Д А 20:3; Д А 20:19; Д А 23:12; Д А 23:30; Д А 25:3; 2 Кор 11:32)

Д А 20:3Д А 20:19Д А 23:12Д А 23:30Д А 25:32 Кор 11:32

25 but his disciples took him by night and let him down through an opening in the wall,^[2] lowering him in a basket. (И Н 2:15; 1 Цар 19:12; 2 Кор 11:33)

И Н 2:151 Цар 19:122 Кор 11:33

Saul in Jerusalem

26 And when he had come to Jerusalem, he attempted to join the disciples. And they were all afraid of him, for they did not believe that he was a disciple. (Д А 22:17; Д А 26:20) 27 But Barnabas took him and brought him to the apostles and declared to them how on the road he had seen the Lord, who spoke to him, and how at Damascus he had preached boldly in the name of Jesus. (Д А 4:29; Д А 4:36; Д А 9:3; Д А 9:19; Д А 9:22; Гал 1:18)

Д А 4:29Д А 4:36Д А 9:3Д А 9:19Д А 9:22Гал 1:18

28 So he went in and out among them at Jerusalem, preaching boldly in the name of the Lord. (Д А 1:21) 29 And he spoke and disputed against the Hellenists.^[3] But they were seeking to kill him. (Д А 6:1; Д А 22:18) 30 And when the brothers learned this, they brought him down to Caesarea and sent him off to Tarsus. (Йн 21:23; Д А 11:25; Гал 1:21) 31 So the church throughout all Judea and Galilee and Samaria had peace and was being built up. And walking in the fear of the Lord and in the comfort of the Holy Spirit, it multiplied. (Неем 5:9; Д А 8:1; Д А 9:35; Д А 9:42; Д А 16:5)

Неем 5:9Д А 8:1Д А 9:35Д А 9:42Д А 16:5

The Healing of Aeneas

32 Now as Peter went here and there among them all, he came down also to the saints who lived at Lydda. (Д А 8:25) 33 There he found a man named Aeneas, bedridden for eight years, who was paralyzed. 34 And Peter said to him, “Aeneas, Jesus Christ heals you; rise and make your bed.” And immediately he rose. (Д А 3:6) 35 And all the residents of Lydda and Sharon saw him, and they turned to the Lord. (1 Лет 5:16; 1 Лет 27:29; П П 2:1; Д А 9:31; Д А 9:42; Д А 11:21; 2 Кор 3:16)

1 Лет 5:161 Лет 27:29П П 2:1Д А 9:31Д А 9:42Д А 11:212 Кор 3:16

Dorcas Restored to Life

36 Now there was in Joppa a disciple named Tabitha, which, translated, means Dorcas.^[4] She was full of good works and acts of charity. (И Н 19:46; 1 Тим 2:10) 37 In those days she became ill and died, and when they had washed her, they laid her in an upper room. (Д А 1:13; Д А 9:39; Д А 20:8) 38 Since Lydda was near Joppa, the disciples, hearing that Peter was there, sent two men to him, urging him, “Please come to us without delay.” (Чис 22:16) 39 So Peter rose and went with them. And when he arrived, they took him to the upper room. All the widows stood beside him weeping and showing tunics^[5] and other garments that Dorcas made while she was with them. (Д А 9:37) 40 But Peter put them all outside, and knelt down and prayed; and turning to the body he said, “Tabitha, arise.” And she opened her eyes, and when she saw Peter she sat up. (Мт 9:25; Мк 5:41; Йн 11:43; Д А 7:60)

Мт 9:25Мк 5:41Йн 11:43Д А 7:60

41 And he gave her his hand and raised her up. Then, calling the saints and widows, he presented her alive. 42 And it became known throughout all Joppa, and many believed in the Lord. (Йн 11:45; Йн 12:11) 43 And he stayed in Joppa for many days with one Simon, a tanner. (Д А 10:6)