от Bulgarian Bible Society1След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;2и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях; (Рим 16:3; 2 Тим 4:19)3и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри. (Д А 20:34; 1 Кор 4:12; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)4И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.5А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос. (Д А 17:14)6Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви – върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците. (Ез 3:19; Мт 10:14; Д А 13:46; Д А 13:51; Д А 20:26)7И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.8А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха. (1 Кор 1:14)9И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай, (Ис 62:1; Д А 23:11)10защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град. (Ер 1:19; Мт 28:20)11Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.12А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,13като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.14И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;15но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи. (Д А 23:29)16И ги напъди от съдилището.17Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това. (1 Кор 1:1)18Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк. (Чис 6:18; Д А 21:24)19Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.20А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,21а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там. (1 Кор 4:19; Як 4:15)22Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.23След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.24И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. (1 Кор 1:12; 1 Кор 16:12)25Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. (Д А 19:3; Рим 12:11)26Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.27А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,28защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
1After this Paul[1] left Athens and went to Corinth.2And he found a Jew named Aquila, a native of Pontus, recently come from Italy with his wife Priscilla, because Claudius had commanded all the Jews to leave Rome. And he went to see them, (Д А 11:28; Д А 18:18; Д А 18:26; Рим 16:3; 1 Кор 16:19; 2 Тим 4:19)3and because he was of the same trade he stayed with them and worked, for they were tentmakers by trade. (Д А 20:34; 1 Кор 4:12; 1 Кор 9:15; 2 Кор 11:7; 2 Кор 12:13; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)4And he reasoned in the synagogue every Sabbath, and tried to persuade Jews and Greeks. (Д А 13:5; Д А 13:14; Д А 17:17)5When Silas and Timothy arrived from Macedonia, Paul was occupied with the word, testifying to the Jews that the Christ was Jesus. (Йов 32:18; Ер 6:11; Ер 20:9; Ам 3:8; Д А 2:36; Д А 3:20; Д А 5:42; Д А 8:5; Д А 9:22; Д А 17:3; Д А 17:15; Д А 18:28; Д А 20:21; 2 Кор 5:14; 1 Сол 3:6)6And when they opposed and reviled him, he shook out his garments and said to them, “Your blood be on your own heads! I am innocent. From now on I will go to the Gentiles.” (2 Цар 1:16; Неем 5:13; Ез 3:18; Ез 18:13; Ез 33:4; Мт 27:25; Д А 13:46; Д А 13:51; Д А 20:26)7And he left there and went to the house of a man named Titius Justus, a worshiper of God. His house was next door to the synagogue. (Д А 1:23; Д А 16:14; Кол 4:11)8Crispus, the ruler of the synagogue, believed in the Lord, together with his entire household. And many of the Corinthians hearing Paul believed and were baptized. (Д А 11:14; 1 Кор 1:14)9And the Lord said to Paul one night in a vision, “Do not be afraid, but go on speaking and do not be silent, (И Н 1:5; Ер 1:8; Мт 28:20; Д А 23:11; Д А 26:16; Д А 27:23; Д А 27:24; 2 Кор 12:1)10for I am with you, and no one will attack you to harm you, for I have many in this city who are my people.” (Лк 21:18; Йн 10:16; Д А 18:9; 2 Сол 3:2)11And he stayed a year and six months, teaching the word of God among them.12But when Gallio was proconsul of Achaia, the Jews[2] made a united attack on Paul and brought him before the tribunal, (Д А 13:7; Д А 13:50; Д А 16:19)13saying, “This man is persuading people to worship God contrary to the law.” (Д А 18:15)14But when Paul was about to open his mouth, Gallio said to the Jews, “If it were a matter of wrongdoing or vicious crime, O Jews, I would have reason to accept your complaint. (Д А 13:10)15But since it is a matter of questions about words and names and your own law, see to it yourselves. I refuse to be a judge of these things.” (Д А 18:13; Д А 23:29; Д А 25:19; 1 Тим 6:4; 2 Тим 2:14)16And he drove them from the tribunal.17And they all seized Sosthenes, the ruler of the synagogue, and beat him in front of the tribunal. But Gallio paid no attention to any of this.
Paul Returns to Antioch
18After this, Paul stayed many days longer and then took leave of the brothers[3] and set sail for Syria, and with him Priscilla and Aquila. At Cenchreae he had cut his hair, for he was under a vow. (Чис 6:2; Чис 6:18; Йн 21:23; Д А 18:2; Д А 21:23; Рим 16:1)19And they came to Ephesus, and he left them there, but he himself went into the synagogue and reasoned with the Jews. (Д А 18:4; Д А 19:1; Д А 20:16; 1 Кор 15:32; 1 Кор 16:8; Еф 1:1; 1 Тим 1:3; 2 Тим 1:18)20When they asked him to stay for a longer period, he declined.21But on taking leave of them he said, “I will return to you if God wills,” and he set sail from Ephesus. (Рим 15:32; 1 Кор 4:19; 1 Кор 16:7; Евр 6:3; Як 4:15; 1 Пет 3:17)22When he had landed at Caesarea, he went up and greeted the church, and then went down to Antioch. (Д А 11:2; Д А 21:15)23After spending some time there, he departed and went from one place to the next through the region of Galatia and Phrygia, strengthening all the disciples. (Д А 14:22; Д А 16:6)
Apollos Speaks Boldly in Ephesus
24Now a Jew named Apollos, a native of Alexandria, came to Ephesus. He was an eloquent man, competent in the Scriptures. (Езд 7:6; Д А 19:1; 1 Кор 1:12; 1 Кор 3:5; 1 Кор 4:6; 1 Кор 16:12; Тит 3:13)25He had been instructed in the way of the Lord. And being fervent in spirit,[4] he spoke and taught accurately the things concerning Jesus, though he knew only the baptism of John. (Лк 7:29; Д А 9:2; Д А 19:3; Рим 12:11)26He began to speak boldly in the synagogue, but when Priscilla and Aquila heard him, they took him aside and explained to him the way of God more accurately. (Мт 22:16; Д А 18:2; Д А 18:25)27And when he wished to cross to Achaia, the brothers encouraged him and wrote to the disciples to welcome him. When he arrived, he greatly helped those who through grace had believed, (Д А 11:21; Д А 11:23; Д А 15:11; Д А 18:18; Д А 19:1; 1 Кор 3:6; 2 Кор 3:1; Еф 2:8)28for he powerfully refuted the Jews in public, showing by the Scriptures that the Christ was Jesus. (Д А 18:5)