от Bulgarian Bible Society1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; (Гал 5:1; Кол 2:20)4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, (Ис 7:14; Лк 1:31)5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. (Рим 8:15)6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!7Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. (Гал 3:29)8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; (Еф 2:12)9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? (1 Кор 13:12; Евр 7:18; Евр 10:1)10Тачите дни, месеци, времена и години. (Кол 2:16)11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. (Бит 16:15; Бит 21:2)23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание. (Рим 9:8)24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, (Рим 8:15)25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. (Ис 60:1; Евр 12:22; Отк 21:2)27Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“. (Ис 54:1)28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. (Рим 9:8)29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. (Бит 21:9)30А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина и, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. (Бит 21:10)31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната. (Гал 3:29)
1I mean that the heir, as long as he is a child, is no different from a slave,[1] though he is the owner of everything,2but he is under guardians and managers until the date set by his father.3In the same way we also, when we were children, were enslaved to the elementary principles[2] of the world. (Гал 2:4)4But when the fullness of time had come, God sent forth his Son, born of woman, born under the law, (Бит 3:15; Мк 1:15; Лк 2:21; Лк 2:27; Йн 1:14; Фил 2:7; 1 Тим 2:6; 1 Тим 2:15)5to redeem those who were under the law, so that we might receive adoption as sons. (Рим 8:15; Гал 3:13; Гал 3:26)6And because you are sons, God has sent the Spirit of his Son into our hearts, crying, “Abba! Father!” (Д А 16:7; Рим 5:5; 2 Кор 3:17)7So you are no longer a slave, but a son, and if a son, then an heir through God. (Гал 3:29)
Paul’s Concern for the Galatians
8Formerly, when you did not know God, you were enslaved to those that by nature are not gods. (2 Лет 13:9; Ис 37:19; Ер 2:11; Ер 5:7; Ер 16:20; 1 Кор 1:21; 1 Кор 8:4; Еф 2:11; 1 Сол 1:9; 1 Сол 4:5; 2 Сол 1:8; 1 Йн 4:8)9But now that you have come to know God, or rather to be known by God, how can you turn back again to the weak and worthless elementary principles of the world, whose slaves you want to be once more? (Рим 8:3; 1 Кор 8:3; Гал 3:3; Евр 7:18)10You observe days and months and seasons and years! (Рим 14:5; Кол 2:16)11I am afraid I may have labored over you in vain. (Гал 2:2; Гал 5:2; Гал 5:4; 1 Сол 3:5)12Brothers,[3] I entreat you, become as I am, for I also have become as you are. You did me no wrong. (2 Кор 2:5; 2 Кор 6:13)13You know it was because of a bodily ailment that I preached the gospel to you at first, (1 Кор 2:3; Гал 1:6)14and though my condition was a trial to you, you did not scorn or despise me, but received me as an angel of God, as Christ Jesus. (1 Цар 29:9; Мал 2:7; Мт 10:40; 2 Кор 5:20)15What then has become of your blessedness? For I testify to you that, if possible, you would have gouged out your eyes and given them to me.16Have I then become your enemy by telling you the truth?[4] (Гал 2:5)17They make much of you, but for no good purpose. They want to shut you out, that you may make much of them.18It is always good to be made much of for a good purpose, and not only when I am present with you, (Гал 4:13)19my little children, for whom I am again in the anguish of childbirth until Christ is formed in you! (Рим 8:10; 1 Кор 4:15; Флм 1:10; Як 1:18)20I wish I could be present with you now and change my tone, for I am perplexed about you.
Example of Hagar and Sarah
21Tell me, you who desire to be under the law, do you not listen to the law?22For it is written that Abraham had two sons, one by a slave woman and one by a free woman. (Бит 16:5; Бит 21:2)23But the son of the slave was born according to the flesh, while the son of the free woman was born through promise. (Бит 17:16; Бит 18:10; Бит 18:14; Бит 21:1; Рим 9:7; Гал 4:28; Гал 4:29; Евр 11:11)24Now this may be interpreted allegorically: these women are two covenants. One is from Mount Sinai, bearing children for slavery; she is Hagar. (Вт 33:2; Рим 9:4)25Now Hagar is Mount Sinai in Arabia;[5] she corresponds to the present Jerusalem, for she is in slavery with her children.26But the Jerusalem above is free, and she is our mother. (Евр 12:22; Отк 3:12; Отк 21:2; Отк 21:10)27For it is written, “Rejoice, O barren one who does not bear; break forth and cry aloud, you who are not in labor! For the children of the desolate one will be more than those of the one who has a husband.” (Ис 54:1)28Now you,[6] brothers, like Isaac, are children of promise. (Рим 9:8; Гал 3:29; Гал 4:23)29But just as at that time he who was born according to the flesh persecuted him who was born according to the Spirit, so also it is now. (Бит 21:9; Гал 5:11)30But what does the Scripture say? “Cast out the slave woman and her son, for the son of the slave woman shall not inherit with the son of the free woman.” (Бит 21:10; Йн 8:35)31So, brothers, we are not children of the slave but of the free woman. (1 Пет 3:6)