от Bulgarian Bible Society1Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. (Бит 35:27; Бит 36:6; Евр 11:13)2Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.3Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.4Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко. (Д А 7:9)5И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.6Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:7ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.9Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.10Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?11Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. (Лк 2:19; Лк 2:51)12Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.13А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.14(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем. (Бит 23:2; 1 Цар 17:18)15И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?16Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?17И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13)18А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.19И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;20хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му. (Пс 40:8; Мт 21:38)21Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме. (Бит 42:22)22Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. (Бит 42:22)23Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,24и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода. (Зах 9:11)25И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет. (Бит 31:21; Ер 8:22; Ер 22:6)26Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? (Йов 16:18)27Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха28и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет. (Съд 8:26; Пс 104:17; Прем 10:13)29Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си, (Бит 44:13; Лев 10:6; Чис 14:6)30па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?31И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;32пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?33Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан. (Бит 44:28)34И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни. (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31; 3 Цар 20:32)35И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. (Бит 42:38; Тов 10:7)36А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите. (Бит 39:1; Пс 104:17)
1Jacob lived in the land of his father’s sojournings, in the land of Canaan. (Бит 36:7)2These are the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was pasturing the flock with his brothers. He was a boy with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives. And Joseph brought a bad report of them to their father. (1 Цар 2:23)3Now Israel loved Joseph more than any other of his sons, because he was the son of his old age. And he made him a robe of many colors.[1] (Бит 37:23; Бит 37:32; Бит 44:20)4But when his brothers saw that their father loved him more than all his brothers, they hated him and could not speak peacefully to him.5Now Joseph had a dream, and when he told it to his brothers they hated him even more.6He said to them, “Hear this dream that I have dreamed:7Behold, we were binding sheaves in the field, and behold, my sheaf arose and stood upright. And behold, your sheaves gathered around it and bowed down to my sheaf.” (Бит 42:6; Бит 42:9; Бит 43:26; Бит 44:14)8His brothers said to him, “Are you indeed to reign over us? Or are you indeed to rule over us?” So they hated him even more for his dreams and for his words.9Then he dreamed another dream and told it to his brothers and said, “Behold, I have dreamed another dream. Behold, the sun, the moon, and eleven stars were bowing down to me.”10But when he told it to his father and to his brothers, his father rebuked him and said to him, “What is this dream that you have dreamed? Shall I and your mother and your brothers indeed come to bow ourselves to the ground before you?” (Бит 35:18; Бит 37:7; Бит 37:9)11And his brothers were jealous of him, but his father kept the saying in mind. (Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 7:9)
Joseph Sold by His Brothers
12Now his brothers went to pasture their father’s flock near Shechem. (Бит 33:18)13And Israel said to Joseph, “Are not your brothers pasturing the flock at Shechem? Come, I will send you to them.” And he said to him, “Here I am.”14So he said to him, “Go now, see if it is well with your brothers and with the flock, and bring me word.” So he sent him from the Valley of Hebron, and he came to Shechem. (Бит 13:18; Бит 35:27)15And a man found him wandering in the fields. And the man asked him, “What are you seeking?”16“I am seeking my brothers,” he said. “Tell me, please, where they are pasturing the flock.”17And the man said, “They have gone away, for I heard them say, ‘Let us go to Dothan.’” So Joseph went after his brothers and found them at Dothan. (4 Цар 6:13)18They saw him from afar, and before he came near to them they conspired against him to kill him. (Пс 37:12; Пс 37:32)19They said to one another, “Here comes this dreamer.20Come now, let us kill him and throw him into one of the pits.[2] Then we will say that a fierce animal has devoured him, and we will see what will become of his dreams.” (Бит 37:26)21But when Reuben heard it, he rescued him out of their hands, saying, “Let us not take his life.” (Бит 42:22)22And Reuben said to them, “Shed no blood; throw him into this pit here in the wilderness, but do not lay a hand on him”—that he might rescue him out of their hand to restore him to his father. (Бит 37:29)23So when Joseph came to his brothers, they stripped him of his robe, the robe of many colors that he wore. (Бит 37:3)24And they took him and threw him into a pit. The pit was empty; there was no water in it. (Ер 38:6; П Ер 3:53)25Then they sat down to eat. And looking up they saw a caravan of Ishmaelites coming from Gilead, with their camels bearing gum, balm, and myrrh, on their way to carry it down to Egypt. (Бит 37:28; Бит 37:36; Бит 39:1; Бит 43:11; Йов 6:19; Ис 21:13; Ер 8:22; Ер 46:11)26Then Judah said to his brothers, “What profit is it if we kill our brother and conceal his blood? (Бит 37:20)27Come, let us sell him to the Ishmaelites, and let not our hand be upon him, for he is our brother, our own flesh.” And his brothers listened to him. (1 Цар 18:17)28Then Midianite traders passed by. And they drew Joseph up and lifted him out of the pit, and sold him to the Ishmaelites for twenty shekels[3] of silver. They took Joseph to Egypt. (Бит 37:36; Бит 45:4; Съд 8:22; Съд 8:24; Пс 105:17; Д А 7:9)29When Reuben returned to the pit and saw that Joseph was not in the pit, he tore his clothes (Бит 44:13; Чис 14:6; 2 Цар 1:11; 2 Цар 3:31; Йов 1:20)30and returned to his brothers and said, “The boy is gone, and I, where shall I go?” (Бит 42:13; Бит 42:32; Бит 42:36; Бит 44:31; Ер 31:15; П Ер 5:7)31Then they took Joseph’s robe and slaughtered a goat and dipped the robe in the blood. (Бит 37:23)32And they sent the robe of many colors and brought it to their father and said, “This we have found; please identify whether it is your son’s robe or not.”33And he identified it and said, “It is my son’s robe. A fierce animal has devoured him. Joseph is without doubt torn to pieces.” (Бит 37:20; Бит 44:28)34Then Jacob tore his garments and put sackcloth on his loins and mourned for his son many days.35All his sons and all his daughters rose up to comfort him, but he refused to be comforted and said, “No, I shall go down to Sheol to my son, mourning.” Thus his father wept for him. (Бит 42:38; Бит 44:29; Бит 44:31; 2 Цар 12:17)36Meanwhile the Midianites had sold him in Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh, the captain of the guard. (Бит 37:25; Бит 37:28; Бит 39:1; Бит 40:3; Бит 41:10; Бит 41:12)