от Bulgarian Bible Society1Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма. (Ис 40:10; Ис 41:10; Ис 43:1)2Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск. (Бит 24:2)3И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми[1].4И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.5Па го изведе навън и (му) рече: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. (Бит 22:17)6Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание. (Рим 4:3; Гал 3:6; Як 2:23)7И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.8Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?9Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.10Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече. (Ер 34:18)11И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.12По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.13И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; (Изх 12:40; Д А 7:6)14но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;15а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;16в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си. (Изх 12:41)17Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. (Ер 34:18)18В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат; (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 26:4; Вт 34:4)19кенейци, кенезейци, кедмонейци,20хетейци, ферезейци, рефаимци,21аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
1After these things the word of the Lord came to Abram in a vision: “Fear not, Abram, I am your shield; your reward shall be very great.” (Бит 26:24; Пс 3:3; Пс 18:2; Пс 84:11; Пс 119:114; Дан 10:12; Лк 1:13; Лк 1:30)2But Abram said, “O Lord God, what will you give me, for I continue[1] childless, and the heir of my house is Eliezer of Damascus?”3And Abram said, “Behold, you have given me no offspring, and a member of my household will be my heir.” (Бит 14:14)4And behold, the word of the Lord came to him: “This man shall not be your heir; your very own son[2] shall be your heir.” (Бит 17:16)5And he brought him outside and said, “Look toward heaven, and number the stars, if you are able to number them.” Then he said to him, “So shall your offspring be.” (Бит 22:17; Бит 26:4; Изх 32:13; Вт 1:10; Вт 10:22; 1 Лет 27:23; Пс 147:4; Рим 4:18; Евр 11:12)6And he believed the Lord, and he counted it to him as righteousness. (Пс 106:31; Рим 4:3; Рим 4:9; Рим 4:22; Гал 3:6; Як 2:23)7And he said to him, “I am the Lord who brought you out from Ur of the Chaldeans to give you this land to possess.” (Бит 11:31; Бит 12:1; Неем 9:7; Пс 105:42; Пс 105:44; Д А 7:2)8But he said, “O Lord God, how am I to know that I shall possess it?” (Съд 6:17; 4 Цар 20:8; Пс 86:17; Ис 7:11; Лк 1:18)9He said to him, “Bring me a heifer three years old, a female goat three years old, a ram three years old, a turtledove, and a young pigeon.”10And he brought him all these, cut them in half, and laid each half over against the other. But he did not cut the birds in half. (Лев 1:17; Ер 34:18)11And when birds of prey came down on the carcasses, Abram drove them away.12As the sun was going down, a deep sleep fell on Abram. And behold, dreadful and great darkness fell upon him. (Бит 2:21)13Then the Lord said to Abram, “Know for certain that your offspring will be sojourners in a land that is not theirs and will be servants there, and they will be afflicted for four hundred years. (Изх 1:11; Изх 3:7; Изх 12:40; Д А 7:6; Гал 3:17)14But I will bring judgment on the nation that they serve, and afterward they shall come out with great possessions. (Изх 6:6; Изх 12:36; Пс 105:37)15As for you, you shall go to your fathers in peace; you shall be buried in a good old age. (Бит 25:8)16And they shall come back here in the fourth generation, for the iniquity of the Amorites is not yet complete.” (3 Цар 21:26; Дан 8:23; Ам 2:9; Мт 23:32; 1 Сол 2:16)17When the sun had gone down and it was dark, behold, a smoking fire pot and a flaming torch passed between these pieces.18On that day the Lord made a covenant with Abram, saying, “To your offspring I give[3] this land, from the river of Egypt to the great river, the river Euphrates, (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 24:7; Бит 26:4; Изх 23:31; Чис 34:2; Вт 1:7; Вт 34:4; И Н 1:4; Неем 9:8)19the land of the Kenites, the Kenizzites, the Kadmonites,20the Hittites, the Perizzites, the Rephaim,21the Amorites, the Canaanites, the Girgashites and the Jebusites.”