3 Царе 19

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци. (3 Цар 18:40)2 А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях. (3 Цар 2:23; 3 Цар 20:10)3 Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си; (Бит 21:31)4 а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си. (Съд 16:30; Йов 7:16; Як 5:17)5 И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).6 Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.7 Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.8 Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. (Изх 3:1; Изх 24:18; Мт 4:2)9 И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия? (3 Цар 18:9)10 Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. (Рим 11:3)11 И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; (Изх 33:22; Йов 38:1; Д А 2:2)12 след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).13 Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия? (Изх 3:6)14 Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат. (3 Цар 19:10; Пс 68:10; Рим 11:3)15 И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,16 а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си; (4 Цар 9:1; Сир 48:8)17 който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей. (4 Цар 9:24; 2 Лет 22:8)18 Но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже); коленете на всички тия не са се препъвали пред Ваала, и устата на всички тия не са го целували. (Рим 11:4)19 И той тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше; дванайсет рала (волове) имаше той и сам беше при дванайсетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му. (4 Цар 1:8; Зах 13:4)20 И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото, какво съм ти сторил?21 Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и, като запали плуга на воловете, опече месото им и го раздаде на людете, и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи. (1 Цар 6:14)

3 Царе 19

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Ахаав съобщи на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всички пророци. (3 Цар 18:40)2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях. (Рут 1:17; 3 Цар 20:10; 4 Цар 6:31)3 А като чу това[1], Илия стана и отиде да спасява живота си. И като дойде във Вирсавее Юдов, остави слугата си там.4 А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, ГОСПОДИ. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. (Чис 11:15; Йона 4:3; Йона 4:8)5 Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.6 Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода. И Илия яде, пи и пак легна.7 А ангелът ГОСПОДЕН дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.8 И той стана, яде и пи и със силата от онова ястие пътува четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. (Изх 3:1; Изх 34:28; Вт 9:9; Вт 9:18; Мт 4:2)9 Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?10 А той отговори: Аз съм бил много ревнив за ГОСПОДА, Бога на Силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. (Чис 25:11; Чис 25:13; 3 Цар 18:4; 3 Цар 18:22; Пс 69:9; Рим 11:3)11 Тогава ГОСПОД му каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И, ето, ГОСПОД минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението. (Изх 24:12; Ез 1:4; Ез 37:7)12 А след земетресението – огън, но ГОСПОД не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.13 Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, към него дойде глас, който каза: Какво правиш тук, Илия? (Изх 3:6; 3 Цар 19:9; Ис 6:2)14 А той отвърна: Аз съм бил много ревнив за ГОСПОДА, Бога на силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. (3 Цар 19:10)15 Но ГОСПОД му каза: Иди, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия; (4 Цар 8:12; 4 Цар 8:13)16 Ииуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил. А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб. (4 Цар 9:1; Лк 4:27)17 И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Ииуй ще убие. А който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие. (4 Цар 8:12; 4 Цар 9:14; 4 Цар 10:6; 4 Цар 13:3; Ос 6:5)18 Оставил съм Си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали. (Ос 13:2; Рим 11:4)19 И така, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; а самият той беше с дванадесетата. Илия отиде при него и хвърли кожуха си върху него.20 А той остави воловете, затича се след Илия и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си и тогава ще те последвам. А Илия му отговори: Иди, върни се, какво съм ти сторил? (Мт 8:21; Мт 8:22; Лк 9:61; Лк 9:62)21 И Елисей се върна, взе двойката волове и ги закла, а с дървените прибори на воловете опече месото им, даде на народа и те ядоха. Тогава стана, последва Илия и му слугуваше. (2 Цар 24:22)