от Bulgarian Bible Society1Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни, (1 Цар 27:6; 1 Цар 30:17)2ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони. (Бит 37:34; 1 Цар 4:12; Йов 2:12)3И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.4Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан. (2 Цар 4:10)5Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?6И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.7Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.8И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.9Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.10И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,) (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31)12и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.13И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.14Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен? (1 Цар 10:1; 1 Цар 24:7; Пс 104:15)15И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря. (2 Цар 4:10; 2 Цар 4:12)16И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.17И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,18като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза: (Бит 49:8; И Н 10:13)19Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!20Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните! (Съд 11:34; Съд 14:19; 1 Цар 17:23)21Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан. (1 Цар 31:1)22Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен. (1 Цар 14:6)23Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.24Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.25Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.26Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов. (1 Цар 18:1; 2 Цар 9:1)27Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!
1След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, (1 Цар 30:17; 1 Цар 30:26)2на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. (1 Цар 4:12; 2 Цар 4:10)3Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От израилския стан се отървах.4Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побягна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?6Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. (1 Цар 31:1; 1 Цар 31:2)7И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.8А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.9Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.10И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. (Съд 9:54)11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. (2 Цар 3:31; 2 Цар 13:31)12Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.13А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? (Чис 12:8; 1 Цар 24:6; 1 Цар 26:9; 1 Цар 31:4; Пс 105:15)15И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. (2 Цар 4:10; 2 Цар 4:12)16Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. (1 Цар 26:9; 2 Цар 1:10; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33; 3 Цар 2:37; Лк 19:22)
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите18(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): (И Н 10:13)19Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[1] места на полето ти! Как паднаха силните. (2 Цар 1:27)20Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (Изх 15:20; Съд 11:34; Съд 16:23; 1 Цар 18:6; 1 Цар 31:4; 1 Цар 31:9; Мих 1:10)21Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. (Съд 5:23; 1 Цар 10:1; 1 Цар 31:1; Йов 3:3; Йов 3:4; Ер 20:14)22От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. (1 Цар 18:4)23Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. (Съд 14:18)24израилски дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.26Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. (1 Цар 18:1; 1 Цар 18:3; 1 Цар 19:2; 1 Цар 20:17; 1 Цар 20:41; 1 Цар 23:16)27Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! (1 Цар 1:19)