от Bulgarian Bible Society1И Самуил рече на целия Израил: ето аз послушах вашия глас във всичко що ми говорихте, и поставих ви цар, (1 Цар 8:7; 1 Цар 11:15)2и ето, царят върви пред вас; а аз остарях и побелях; и синовете ми са с вас. Аз пък вървях пред вас от младини доднес; (Чис 27:17)3ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред Неговия помазаник, кому съм взел вола, кому съм взел осела, кого съм обидил и кого съм притеснил, от кого съм взел дар и затворил очи спрямо делото му, – и аз ще ви го върна. (Д А 20:33; Сир 46:22)4И отговориха: ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел.5И той им рече: свидетел против вас е Господ, свидетел е и помазаникът Му в тоя ден, че не намерихте нищо против мене. И те отговориха: свидетел е.6Тогава Самуил рече на народа: свидетел е Господ, Който постави Моисея и Аарона и Който изведе вашите отци из Египетската земя.7А сега застанете, и аз ще се съдя с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той направи вам и на отците ви.8Когато Иаков дойде в Египет, и бащите ви завикаха към Господа, Господ прати Моисея и Аарона, и те изведоха бащите ви из Египет и ги поселиха на това място. (Бит 46:6)9Но те забравиха Господа, своя Бог, и Той ги предаде в ръцете на Сисара, асорски военачалник, и в ръцете на филистимци и в ръцете на моавския цар, които воюваха против тях. (Съд 4:2)10Но когато викнаха към Господа и рекоха: „съгрешихме, защото оставихме Господа и почнахме да служим на Вааловци и Астарти, избави ни сега от ръцете на враговете ни, и ние ще служим на Тебе“,11тогава Господ прати Иероваала и Варака, Иефтая и Самуила и ви избави от ръцете на околните ви врагове, и вие живяхте безопасно. (Съд 4:6; Съд 6:14; Съд 11:11; 1 Цар 7:10)12Но като видяхте, че амонитският цар Наас иде против вас, вие ми казахте: „не, нека цар царува над нас“, когато Господ, вашият Бог, е ваш цар. (1 Цар 8:5)13И тъй, ето царя, когото избрахте, когото искахте; ето, Господ ви постави цар.14Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се противите на заповедите Господни, вие и царят ви, който царува над вас, и вървите след Господа, вашия Бог (то ръката Господня няма да бъде против вас); (Вт 7:12)15ако пък не слушате гласа Господен и почнете да се противите на заповедите Господни, ръката на Господа ще бъде против вас, както беше против бащите ви. (Вт 1:26; Вт 2:15)16Сега станете и погледнете великото дело, което Господ ще извърши пред очите ви:17нали сега е пшеничена жетва? Но аз ще призова Господа, и Той ще прати гръм и дъжд, и вие ще узнаете и видите, колко голям е грехът, който сте направили пред очите на Господа, искайки за себе си цар. (1 Цар 8:7; Пр 26:1)18И Самуил призова Господа, и Господ прати гръм и дъжд в оня ден; и цял народ се много уплаши от Господа и Самуила.19И целият народ рече на Самуила: помоли се за рабите си пред Господа, твоя Бог, за да не умрем; защото към всичките си грехове прибавихме още един грях, когато искахме за себе си цар. (Изх 20:19)20И отговори Самуил на народа: не се бойте, вие сторихте тоя грях, но само не отстъпвайте от Господа, и служете Господу от все сърце (Вт 6:5; Вт 6:13; Вт 17:11; Евр 11:32)21и не отивайте подир нищожни богове, които не ще ви принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо; (Лев 19:14; Ер 3:23; 1 Кор 8:4)22а Господ няма да остави народа Си заради Своето велико име, понеже Господу беше угодно да ви избере за Свой народ;23също и аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас, и ще ви показвам добрия и правия път; (1 Цар 7:8; 3 Цар 8:36)24само бойте се от Господа и Му служете истински от всичкото си сърце, защото видяхте, какви велики дела извърши Той с вас; (4 Цар 17:39)25ако пък вършите зло, то и вие и царят ви ще загинете. (Ис 24:2)
1Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. (1 Цар 8:5; 1 Цар 8:19; 1 Цар 8:20; 1 Цар 10:24; 1 Цар 11:14; 1 Цар 11:15)2И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; и животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас. (Чис 27:17; 1 Цар 8:1; 1 Цар 8:5; 1 Цар 8:20)3Ето ме; свидетелствайте против мене пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: на кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него, за да ви върна взетото? (Чис 16:15; Вт 16:19; 1 Цар 10:1; 1 Цар 12:5; 1 Цар 24:6; 2 Цар 1:14; 2 Цар 1:16; Д А 20:33; 1 Сол 2:5)4А те отговориха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.5Той им каза: Свидетел ви е ГОСПОД, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. (Изх 22:4; Йн 18:38; Д А 23:9; Д А 24:16; Д А 24:20)6Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, Който постави Моисей и Аарон и изведе бащите ви от египетската земя. (Мих 6:4)7И така, сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всички справедливи дела, които ГОСПОД извърши спрямо вас и бащите ви. (Ис 1:18; Ис 5:3; Ис 5:4; Мих 6:2; Мих 6:3)8Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към ГОСПОДА, ГОСПОД прати Моисей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. (Бит 46:5; Бит 46:6; Изх 2:23; Изх 3:10; Изх 4:16)9Те обаче забравиха ГОСПОДА, своя Бог. Затова Той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях. (Съд 3:7; Съд 3:12; Съд 4:2; Съд 10:7; Съд 13:1)10Тогава те извикаха към ГОСПОДА: Съгрешихме, понеже изоставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим. (Съд 2:13; Съд 10:10; Съд 10:15; Съд 10:16)11И ГОСПОД изпрати Йероваал, Водан, Ефтай и Самуил и ви избави от ръката на неприятелите ви отвсякъде; и вие живяхте в безопасност. (Съд 6:14; Съд 6:32; Съд 11:1; 1 Цар 7:13)12Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, ми казахте: Не. Нека цар да царува над нас – когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар. (Съд 8:23; 1 Цар 8:5; 1 Цар 8:7; 1 Цар 8:19; 1 Цар 10:19; 1 Цар 11:1)13И така, сега ето царя, когото искахте и когото избрахте! И, ето, ГОСПОД постави цар над вас. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:20; 1 Цар 10:24; Ос 13:11)14Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, ако слушате гласа Му и не въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, ако следвате ГОСПОДА, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре; (И Н 24:14; Пс 81:13; Пс 81:14)15но ако не слушате ГОСПОДНИЯ глас, ако въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, тогава ГОСПОДНЯТА ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. (Лев 26:14; Вт 28:15; И Н 24:20; 1 Цар 12:9)16И така, сега застанете и вижте това велико дело, което ГОСПОД ще направи пред очите ви. (Изх 14:13; Изх 14:31)17Не е ли днес жътва на пшеницата? Ще призова ГОСПОДА; и Той ще прати гръмотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред ГОСПОДА. (И Н 10:12; 1 Цар 7:9; 1 Цар 7:10; 1 Цар 8:7; Пр 26:1; Як 5:16)18Тогава Самуил призова ГОСПОДА. И Той прати мълнии и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от ГОСПОДА и от Самуил. (Изх 14:31; Езд 10:9)19И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, твоя Бог, за да не измрем; тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар. (Изх 9:28; Изх 10:17; Як 5:15; 1 Йн 5:16)20А Самуил отговори на народа: Не бойте се. Вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА от все сърце.21Не се отклонявайте, защото тогава ще идете след нищожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни. (Вт 11:16; Ер 16:19; Ав 2:18; 1 Кор 8:4)22А ГОСПОД няма да изостави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ. (Вт 7:7; Вт 7:8; Вт 14:2; И Н 7:9; 3 Цар 6:13; Пс 94:14; Пс 106:8; Ер 14:21; Ез 20:9; Ез 20:14; Мал 1:2)23А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред ГОСПОДА, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път. (3 Цар 8:36; 2 Лет 6:27; Пс 34:11; Пр 4:11; Ер 6:16; Д А 12:5; Рим 1:9; Кол 1:9; 2 Тим 1:3)24Само имайте страх от ГОСПОДА и Му служете искрено, от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. (Вт 10:21; Пс 5:12; Пс 126:2; Пс 126:3; Екл 12:13)25Но ако вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете. (Вт 28:36; И Н 24:20)